Сонет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{микромъниче|~~~~~}}, без текст с оспорени авторски права
вадя от микро, оставяма на специалистите
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Petrarch by Bargilla.jpg|мини|Петрарка, който популяризира сонета]]
{{микромъниче|23:18, 10 юни 2017 (UTC)}}
Сонетът (мн. сонети, (два) сонета, от лат. ''sonare, „звуча, звънтя, издавам звук“, sonus „звук, тон“'' и от итал. ''sonetto'') е вид стихотворна форма, чието име означава кратка песен. До XIII век сонетът представлявал кратка поема от четиринадесет стиха със стриктна рима и логическа структура.
'''Сонетът''' ({{lang-it|sonetto}}, {{lang-oc|sonet}}, {{lang-la|sonus}} - звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка [[песен]]. Сонетът в началото представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура<ref>[http://www.sonnets.org/basicforms.htm Nelson Miller. Basic Sonnet Forms]</ref>. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на [[Шекспир]].


За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета<ref>[https://books.google.com/books?id=spKxJeHJgTAC&pg=PA1053 ''Medieval Italy: an encyclopedia, Volume 2,'' Christopher Kleinhenz]</ref>. Други известни автори на сонети са [[Петрарка]] и [[Микеланджело]]. Във Франция автори на сонети са [[Пиер дьо Ронсар]], [[Бодлер]] и [[Стефан Маларме]], а в Русия [[Александър Пушкин]] („[[Евгени Онегин]]“) и [[Михаил Лермонтов]].

== Източници ==
<references />
{{литература-мъниче}}
[[Категория:Поетични жанрове]]
[[Категория:Поетични жанрове]]

Версия от 19:04, 25 юни 2017

Петрарка, който популяризира сонета

Сонетът (Шаблон:Lang-it, Шаблон:Lang-oc, Шаблон:Lang-la - звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка песен. Сонетът в началото представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура[1]. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на Шекспир.

За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета[2]. Други известни автори на сонети са Петрарка и Микеланджело. Във Франция автори на сонети са Пиер дьо Ронсар, Бодлер и Стефан Маларме, а в Русия Александър Пушкин („Евгени Онегин“) и Михаил Лермонтов.

Източници

Шаблон:Литература-мъниче