Офорт: Разлика между версии

	Част от серията статии за; История на печата
Ксилография (200); Ръчен набор (1040); Ръчна печатна преса (1454); Офорт (ок. 1500); Мецотинто (1642); Акватинта (1768); Литография (1796); Хромолитография (1837); Ролна печатна машина (1843); Хектограф (1869); Офсетов печат (1875); Hot-metal typesetting (1886); Циклостил (1890); Ситопечат (1907); Спиртов дупликатор (1923); Сублимационен печат (1957); Фотонабор (1960-те); Флексопечат; Матричен печат (1964); Лазерен печат (1969); Термопечат (ок. 1972); Мастиленоструен печат (1976); Триизмерен печат (1986); Цифров печат (1993);
	Тази кутия: преглед; беседа; редактиране;

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:49, 13 август 2017

Офорт (от френски eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която се издрасква рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва потапяне в киселина, която разяжда издрасканите линии по метала. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица се получават отпечатъци (клишета) върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта, литография.

Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A, ако техниката е смесена;a/b, където a е поредният номер, а b – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.

Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена.

Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{печат}}
-[[Картинка:Rembrandt aux yeux hagards.jpg|мини|вляво|Рембранд, Автопортрет]]'''Офорт''' (от [[френски език|френски]] ''eau-forte'' – буквално „силна вода“, разбира се като [[сярна киселина]]) е [[графика|графична]] техника, при която се издрасква [[рисунка]] с острие върху [[грунд]], покриващ [[метал]]на плочка, обикновено [[цинк]]ова или [[мед (елемент)|медна]]. Следва потапяне в [[киселина]], която разяжда издрасканите линии по метала. После [[грунд]]ът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с [[мастило]]. От така получената [[точкова матрица|матрица]] се получават отпечатъци (клишета) върху влажна [[хартия]] с помощта на [[преса]] на принципа на [[дълбок печат|дълбокия печат]]. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например [[акватинта]], [[литография]].
+[[Картинка:Rembrandt aux yeux hagards.jpg|мини|вляво|Рембранд, Автопортрет]]'''Офорт''' (от [[френски език|френски]] ''eau-forte'' – буквално „силна вода“, разбира се като [[сярна киселина]]) е [[Графика (изобразително изкуство)|графична]] техника, при която се издрасква [[рисунка]] с острие върху [[грунд]], покриващ [[метал]]на плочка, обикновено [[цинк]]ова или [[мед (елемент)|медна]]. Следва потапяне в [[киселина]], която разяжда издрасканите линии по метала. После [[грунд]]ът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с [[мастило]]. От така получената [[точкова матрица|матрица]] се получават отпечатъци (клишета) върху влажна [[хартия]] с помощта на [[Преса (машина)|преса]] на принципа на [[дълбок печат|дълбокия печат]]. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например [[акватинта]], [[литография]].
 Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се [[сигнатура]]та E/A, ако техниката е смесена;''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.