Английска ренесансова литература

Английски ренесанс е термин, който описва културното и художествено направление в Англия от ранния 16-ти до ранния 17 век. Свързва се с Ренесанса в Европа, за чието начало се възприема северна Италия през 14 век. Този период в английската история е наричан "ерата на Шекспир" или "Елизабетинска епоха" на имената на най - известния автор и на най-известния монарх през Английския ренесанс; струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо - Шекспир не е бил особено известен писател за времето си, а Английският ренесанс обхваща време както преди, така и след властта на Елизабет. Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство.Английският и испанският Ренесанс са най-късната и най-зрялата форма на европейския Ренесанс. Английските историци на литературата индентифицират отечествения си Ренесанс с епохата на Тюдорите (1485 – 1603) . Според концепцията на М.Минков периода от 1612 г. до 1660 г. е обозначен като „Възход на барока“. Възможно е да се направи паралел между големия английски поет Джон Дън (1572 - 1631 ) с испанеца Луис де Гонгора (1561 – 1627) т.е. Ренесансови творци белязани с печата на барока. Барокови елементи се откриват и в драмите на Шекспир, и в неговия мироглед след 1600 г. В този смисъл обосноваването на барока и дори противопоставянето му спрямо ренесансовата култура и литература е методологично неправилно и неплодотворно. Ренесансът се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира страната на критичното и песимистично анализиране на човешкото битие. В основата на ренесанса стои антропоцентризма - човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас. Най – значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е Томас Мор (1478 – 1535 ) .

ТОМАС МОР

ТОМАС МОР е роден в Лондон в семейство на съдия. Още от малък проявява забележителни способности и привлича вниманието на кардинал Джон Мортън, архиепископ на Кентърбъри и бъдещ лорд – канцлер. Джон Мотън отглежда Томас Мор и когато той става на 15 години го изпраща на свои разноски като студент в Оксфорд. Там Мор учи хуманитарни науки, право и теология, като доразвива блестящите си разностранни способности. Скоро след завършването на университета Т.Мор бива избран за член на долната камара на парламента, известна със своята опозиция спрямо крал Хенри VII. Хенри VII предприема репресии, бащата на Томас Мор попада в затвора, а самият той е принуден да се крие. След смъртта н Хенри VII новият крал оценява способностите на младия хуманист и го привлича в двора. Дълги години Мор е член на кралския съвет и изпълнява по поръчение на владетеля важни дипломатически мисии в чужбина. По–късно става и лорд–канцлер. Въпреки, че през целия си живот Томас Мор е бил погълнат от практическата работа като високопоставен кралски чиновник, той никога не изоставя дейността си на писател хуманист. Писал стихове на латински и английски. Превежда на английски съчиненията на по–рано починалия италиански хуманист Пико дела Мирандола (1463 – 1494), придружени от коментар и биография. Мор е също основоположник на същинската английска историография с недовършената си „История на крал Ричард III”, отпечатана за първи път осем години след екзекуцията му. Половин столетие по–късно тази книга е основният източник за Шекспир при написването на прочутата му историческа драма. Но славата си на хуманист Мор дължи главно на книгата си „ Утопия“, която е първи опит за справедлив обществен проект през епохата на Високия ренесанс в европейската литература. Мор е успял да завърши ръкописа си във Фландрия ( Брюге), като отпечатването и е възложено на Петрус Егидий , на когото е посветено сърдечно четиристранрчно посвещение. Подобно на Еразмовата „ Похвала на Глупостта“ книгата обхваща стотина страници и е написана на латински език. Първото издание е през 1516г в град Лувен, а първото английско издание е осъществено едва през 1551г , като творбата е била преведена от латински на английски. Ръкописният оригинал не е съхранен. Пълното заглавие на латински гласи „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най–доброто държавно устройство и за новия остров Утопия“ . Макар диалогът да заема съществено място и в книгата, авторът избира белетристична рамка за повествованието; Рамката е с подчертано реалистично съдържание, авторът разказва от свое име пребиваването по държавни дела в Бюрге и по време на паузата между преговорите се отбил в Антверпен при Петрус Егидий. Всъщност това е схема на действителните обстоятелства около издаването на книгата , но в белестричнта рамка е въведен един измислен герой – португалецът Рафаил Хитлодей, моряк и пътешественик ,с когото Петрус Егидий запознава Мор.Той бил взел участие в три от четири последни морски пътешествия, при последното от тях останал из новите земи , където прекарал пет години. Именно тогава Хитлодей попаднал на невероятния остров Утопия.По традиция по–голямо внимание се обръща на втората част от книгата, съдържаща социалния проект на Томас Мор за справеделиво общество. Не по-малко значима е първата по-кратка част, в която авторът подлага на остра критика съвременното общество. С нея великият хуманист поставя началото на т. нар. Утопична литература. Но докато през XVI – XVIIв в литературата преобладават утопиите, то през XIX – XХ в на мода излиза т.нар, антиутопии. Сред най - популярните книги от епохата на Ранния английски ренесанс беспорно се нареждат и „ Книга на Управника „ (1531) от Томъс Елиът, „Владетелят“ на Макиавели,“Придворният“ на Кастилионе и „ Утопия“ на Томас Мор. РАННА РЕНЕСАНСОВА

ПОЕЗИЯ В АНГЛИЯ

За упадъка на английската поезия към края на XVв и началото на XVIв английските историци на литературата са склонни да винят преди всичко Чосър. Обновяването на английската лирика в началото на XVI в преминава под знака на италианското влияние и възприемане на новите поетични жанрове. Реформата в английската поезия се осъществява главно през 30-те и 40-те години и съвпада с края на управлението на Хенри VIII. Поетите, които я осъществяват, са близките до двора Томас Уайът и Хенри Хауърд, граф Съри.

ТОМАС УАЙЪТ

ТОМАС УАЙЪТ (1503 -1542) е роден в замъка Алингтън в графство Кент в старинна аристокатична фамилия. Завършва образоване в Кембридж постъпва на дипломатическа служба Баща му е един от от членовете на личния съвет на края Хенри VII и остава доверен съветник, когато през1509г. на трона се възкачва Хенри VIII. След образованието си в колежа Св. Йоан, Кеймбридж, Томас Уайът също се присъединява към кралския двор като майордом. През 1520 г. Уайът се жени за Елизабет Брук (1503 – 1560), дъщеря на лорд Кобхам, която ражда през 1521 г. Томас Уайът млади, единствен син на поета и водач на бунта на Уайът срещу нововъзкачилата се на трона кралица Мери I. През 1524 г. Хенри VIII назначава Томас Уайът за посланик, а през 1525 г. Уайът се разделя с жена си, обвинявайки я в прелюбодеяние. През 1526 г. придружава сър Томас Чейни на дипломатическа мисия във Франция сър Джон Ръсел във Венеция и Ватикана през 1527 г. Той е произведен Върховен маршал на Кале (1528 – 1530) и Комисар на мира (съдия) в Есекс през 1532 г.

Поетическото наследство на Томас Уайът е твърде скромно и в това отношение той напомня за испанския си връстник и основоположник на ренесансова поезия в родината му. Уайът написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на Петрарка, от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства : съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител Петрарка английския поет няма вкус към природните пейзажи, майстор на каквито е италианецът. Това придава на сонетите му известна тромавост.