Арсений II Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18: | Ред 18: | ||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]]<br>|1763|1767|[[Ананий Охридски|Ананий]]|последен}} |
{{пост|[[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]]<br>|1763|1767|[[Ананий Охридски|Ананий]]|последен}} |
||
{{пост| [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски митрополит]]<br/>|1763|1767| |
{{пост| [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски митрополит]]<br/>|1763|1767|[[Йосиф Пелагонийски (XVIII век)|Йосиф]]|[[Натанаил Пелагонийски|Натанаил]]<br>(митрополит на Вселенската патриаршия)}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
Версия от 17:31, 7 март 2018
Арсений | |
духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1767 г.
|
Религия | православие |
Арсений Охридски е православен духовник, последен охридски архиепископ през 1763 - 1767 година.
Биография
Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.[1] Преди да стане архиепископ Арсений е пелагонийски митрополит. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1767 година е принуден от патриарх Самуил Ханджери да напусне поста, след което Охридската архиепископия е закрита и епархиите ѝ са подчинени на Цариградската патриаршия и присъединени към Драчката епархия.[2] След тези събития Арсений се оттегля в Зографския манастир в Атон, където остава до смъртта си.[3][4]
Бележки
- ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 210.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988., стр. 47
Ананий | → | охридски архиепископ (1763 – 1767) |
→ | последен |
Йосиф | → | пелагонийски митрополит (1763 – 1767) |
→ | Натанаил (митрополит на Вселенската патриаршия) |