Енрике II Кастилски: Разлика между версии
м Unlinked: Леон |
мРедакция без резюме |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Енрике II Кастилски''' ({{lang-es|Enrique II de Castilla}}; 13 януари 1334, Севиля – 29 май 1379, Санто-Доминго-де-ла-Калсада) – [[крал]] на Кастилия и Леон (от 23 март 1369 година). Основател на династията Трастамара |
'''Енрике II Кастилски''' ({{lang-es|Enrique II de Castilla}}; 13 януари 1334, Севиля – 29 май 1379, Санто-Доминго-де-ла-Калсада) – [[крал]] на [[Кралство Кастилия и Леон|Кастилия и Леон]] (от 23 март 1369 година). Основател на династията Трастамара |
||
== Произход == |
== Произход == |
Версия от 12:34, 20 април 2018
Енрике ІІ | |
Крал на Кастилия | |
детайл от Мадона с младенеца- Маеста кралят е изобразен като донатор ок.1350 | |
Наследил | Педро I Кастилски |
---|---|
Наследник | Хуан I Кастилски |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | катедрала Толедо |
Семейство | |
Династия | династия Трастамара |
Баща | Алфонсо XI |
Майка | Леонора де Гусман (1310 – 1351) |
Брак | Хуана Мануел |
Потомци | Хуан I Кастилски,Елеонор,Жана |
Герб | |
Енрике ІІ в Общомедия |
Енрике II Кастилски (Шаблон:Lang-es; 13 януари 1334, Севиля – 29 май 1379, Санто-Доминго-де-ла-Калсада) – крал на Кастилия и Леон (от 23 март 1369 година). Основател на династията Трастамара
Произход
Енрике, граф на Трастамара е извънбрачен син на крал Алфонсо XI Кастилски (1311 – 1350) и Леонора де Гусман (1310 – 1351).[1]
Борба за власт
През 1366 г., Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия вамира съюзник в лицето на френския военачалник Бертран дю Геклен, е обединил около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в Кастилия, като съюзник на Енрике превзема редица ключови крепости, сред които и столицата Бургос.Там на 5 май 1366 година Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон.[2].
През ноември същата година, Енрике не успява да превземе галисийската крепост Луго, а на 3 април 1367 година е разбит при Нахера от крал Педро I Жестоки, който с поддържан от английската армия командвана от Едуард Черния принц. След това поражение, той се скрива в Пиренеите.[3]
На следващата 1368 г., Черният принц, болен от дизентерия и остава почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне Иберия.Скоро Педро не може да се разплати с англичаните и се лишава от тяхната помощ. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен в битката при Монтиел на (22 март 1369 година). След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да го пропусне през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата еднокръвни братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно и убива Педро I Жестоки.
Тази победа не донася на Енрике II окончателно утвърждаване на кастилския трон. Против него създават коалиция кралят на Португалия, Фернанду I Красиви и Джон Гонт, херцог на Ланкастър.[4] Първата война с него (1369—1371) се води пасивно и завърщва с годеж между Фернанду I и дъщерята на Енрике II Леонора. В хода на втората война (1373 год) Енрике разгромява войска на съюзниците и обсажда Лисабон. Фернанду I е принуден да подпише унизителен мир. В последствие Енрике II успешно ке бори с опозицията сред кастилското дворянство, но с ценота на ослабване на централната власт, тъй като раздаво много земи и владения на своите подръжници.
Брак и деца
Брак : на 27 юли 1350, се жени за Хуана Мануел, дъщеря на Хуан Мануел, принц на Вилена, младши клон на кралския дом на Кастилия. те имат три деца:
- Хуан I Кастилски (1358 – 1390)
- Елеонора (1361 – 1425), съпруга на крал Карл III Наварски
- Хуана (1367 – 1374)
Има извънбрачни деца припознати през 29 Mай 1374:
- Алфонсо (1355 – 1398),
- Ленор
- Хуана
- Констанца
- Фернандо (1365 – 1438).
- Мария (1375 – c.1393),
- Федериго.
- Беатрис(? – 1409),
- Eнрике (1378 – 1404),
- Педро (? – 1366).
- Изабел
- Инес (? – c.1443),
- Хуана
Галерия готическо изкуство с образа на крал Енрике
-
Мадона с донатор Енрике
Прадо -
Стъклопис от Алкасар
-
Релефен медальон с образа на Енрике
-
Коронацията на Енрике
миниатюра -
Надгробна статуя на Енрике в катедрала Света Мария, Толедо
Източници
- ↑ Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
- ↑ Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5
- ↑ López de Ayala, Pedro (1994 – 1997). Crónica del rey don Pedro y del rey don Enrique, su hermano, hijos del rey don Alfonso Onceno (edición crítica y notas de Germán Orduna; estudio preliminar de Germán Orduna Y José Luis Moure). Buenos Aires. OCLC 489686613.
- ↑ Valdeón Baruque, Julio (1996). Enrique II. Palencia: Diputación Provincial de Palencia. ISBN 84-8173-051-3.