Цетина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м тире-числа; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
[[File:Cetina u Omišu - kanjon.jpg|мини|250п|Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.]]
[[Файл:Cetina u Omišu - kanjon.jpg|мини|250п|Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.]]
'''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.
'''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.


Реката извира под планината [[Динара]] и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император [[Константин Багренородни]] (913-959) определя Цетина като границата между [[сърби]] и [[хървати]].
Реката извира под планината [[Динара]] и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император [[Константин Багренородни]] (913959) определя Цетина като границата между [[сърби]] и [[хървати]].


По течението на реката има изградени няколко [[ВЕЦ]], а преди устието си при [[Омиш]], Цетина прави пролом между крайбрежните планини [[Мосор]] и [[Биоково]]. Реката е пълна с [[пъстърва]].
По течението на реката има изградени няколко [[ВЕЦ]], а преди устието си при [[Омиш]], Цетина прави пролом между крайбрежните планини [[Мосор]] и [[Биоково]]. Реката е пълна с [[пъстърва]].

Версия от 18:48, 31 юли 2018

Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.

Цетина е най-голямата река в Далмация - южната част на Хърватия. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.

Реката извира под планината Динара и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император Константин Багренородни (913 – 959) определя Цетина като границата между сърби и хървати.

По течението на реката има изградени няколко ВЕЦ, а преди устието си при Омиш, Цетина прави пролом между крайбрежните планини Мосор и Биоково. Реката е пълна с пъстърва.

Източници

  • Цетина на сайта на Омиш -{www.omisinfo.com}-