Арианство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:47, 10 октомври 2018

Арианството е антитринитарен възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-нисше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:

Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Урфила, който от своя страна е приятел на Евсевий Никомидийски и, тъй като Евсевий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила. Повлиян от Евсевий и приел кръщение от самия него, като ариански еретик умира император Константин I Велики.

От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред I обявява на третия събор в Толедо, че приема православната вероизповед.

Литература

Hans Christof Brennecke: Studien zur Geschichte der Homöer. Der Osten bis zum Ende der homöischen Reichskirche, (BHTh 73), Mohr Siebeck, Tübingen 1988. ISBN 978-3-16-145246-8
Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, Andre Vauchez: Die Geschichte des Christentums. Altertum, Herder, Freiburg i. B. 2005 (Sonderausgabe, Bd. 2 und 3). ISBN 978-3-451-29100-5.
Adolf Martin Ritter: „Arianismus“ in: Theologische Realenzyklopädie (TRE) 3, S. 692–719. De *Gruyter, Berlin 1976–2004. ISBN 3-11-002218-4 / ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4; Studienausgabe: ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4

Външни препратки

Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство, йеродякон Петър Граматиков
Aktuelle Literatur - Arianismus
John Henry Newman: Arians of the Fourth Century, 1871 (книга Online)
Arianismus, Ökumenischen Heiligenlexikon
Arianic Church in Germany, USA and worldwide

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 # Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.
-Редица [[германски племена]] приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са [[вестготи]]те. Те приемат християнството от [[Урфила]], който от своя страна е приятел на [[Евсевий Никомидийски]] и, тъй като Евсевий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила.
+Редица [[германски племена]] приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са [[вестготи]]те. Те приемат християнството от [[Урфила]], който от своя страна е приятел на [[Евсевий Никомидийски]] и, тъй като Евсевий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила. Повлиян от Евсевий и приел кръщение от самия него, като ариански еретик умира император Константин I Велики.
-От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през [[VI век]] тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през [[589]] г. вестготският крал [[Рекаред I]] обявява на третия събор в [[Толедо]], че приема католическата вероизповед.
+От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през [[VI век]] тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през [[589]] г. вестготският крал [[Рекаред I]] обявява на третия събор в [[Толедо]], че приема православната вероизповед.
 ==Литература==
 *Hans Christof Brennecke: Studien zur Geschichte der Homöer. Der Osten bis zum Ende der homöischen Reichskirche, (BHTh 73), Mohr Siebeck, Tübingen 1988. ISBN 978-3-16-145246-8
 *Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, Andre Vauchez: Die Geschichte des Christentums. Altertum, Herder, Freiburg i. B. 2005 (Sonderausgabe, Bd. 2 und 3). ISBN 978-3-451-29100-5.
 *Adolf Martin Ritter: „Arianismus“ in: Theologische Realenzyklopädie (TRE) 3, S. 692–719. De *Gruyter, Berlin 1976–2004. ISBN 3-11-002218-4 / ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4; Studienausgabe: ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4
 == Външни препратки ==