Иван Леков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ линк НАБИС
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Иван Леков
| име = Иван Леков
| категория = филолог
| категория = езиковед
| описание = български филолог
| описание = български езиковед
| портрет = <!-- име на файла -->
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[Княжество България]]
| роден-място = [[София]], [[Княжество България]]
Ред 9: Ред 9:
| националност = {{BUL}}
| националност = {{BUL}}
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = езиковед
| област = [[Филология]]
| област = [[Филология]]
| образование = [[Ягелонски университет]],<br>[[Софийски университет]]
| образование = [[Софийски университет]], [[Ягелонски университет]]
| учил-при =
| учил-при = [[Кажимеж Нич]], [[Макс Фасмер]], [[Николай Трубецкой]]
| работил-в = [[Софийски университет]]
| работил-в = [[Софийски университет]]
| студенти =
| студенти =
Ред 21: Ред 22:
}}
}}


Проф. '''Иван Леков''' е [[България|български]] [[лингвистика|езиковед]] и [[славянска филология|славист]].
'''Иван Димитров Леков''' е [[България|български]] [[езиковед]], [[славянска филология|славист]], [[професор]], преподавател в [[Софийския университет]], член-кореспондент на [[Българската академия на науките]], член и председател на [[Международен комитет на славистите|Международния комитет на славистите]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 4 март 1904 година в [[София]], в учителско семейство. Получава средно образование във [[22 средно училище „Георги С. Раковски“|Втора Софийска мъжка гимназия]], след което продължава образованието си в Софийския университет, където през 1927 година завършва славянска филология. В годините 1925 – 1926 и 1928 – 1930 специализира в [[Ягелонския университет]]. Там по покана на [[Кажимеж Нич]] води лекторски курс по [[български език]] (1929 – 1931)<ref>{{cite book |title=''Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки'' |last=Леков |first=Иван |year=1983 |publisher=Наука и изкуство |location=С. |pages=5 }}</ref>. Също така специализира в [[Берлин]] и във [[Виена]] (1937 – 1938).<ref>{{cite book |title=''За доайена на българската славистика – чл.-кр. проф. Иван Леков – В: Общност и многообразие на славянските езици. Сборник в чест на проф. Иван Леков'' |last=Лашкова |first=Лили |year=1997 |publisher=Академично славистично дружество |location=С. |pages=6 }}</ref>
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1925 – 1926 г. През 1927 г. завършва славянска филология в [[Софийския университет]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928 – 1930), в [[Берлин]] и във [[Виена]] (1937 – 1938).


Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в Софийския университет ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков.
Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в Софийския университет ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков.
Ред 71: Ред 72:
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Lekov.html Иван Леков в библиотека Славика]
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Lekov.html Иван Леков в библиотека Славика]


{{Портал|България|Езикознание}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=121253376|LCCN=n/82/276256|VIAF=15621097|ISNI=0000 0001 2021 4872}}
{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Леков, Иван}}
{{СОРТКАТ:Леков, Иван}}
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български слависти]]
[[Категория:Български слависти]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Ягелонския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Ягелонския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
⚫
[[Категория:Заслужили деятели на науката]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Родени в София]]
⚫
[[Категория:Заслужили деятели на науката]]

Версия от 18:46, 10 октомври 2018

Иван Леков
български езиковед
Роден
Починал
4 август 1978 г. (74 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Ягелонски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Учил приКажимеж Нич, Макс Фасмер, Николай Трубецкой
Работил вСофийски университет
НаградиЗаслужил деятел на науката (1977)

Иван Димитров Леков е български езиковед, славист, професор, преподавател в Софийския университет, член-кореспондент на Българската академия на науките, член и председател на Международния комитет на славистите.

Биография

Роден е на 4 март 1904 година в София, в учителско семейство. Получава средно образование във Втора Софийска мъжка гимназия, след което продължава образованието си в Софийския университет, където през 1927 година завършва славянска филология. В годините 1925 – 1926 и 1928 – 1930 специализира в Ягелонския университет. Там по покана на Кажимеж Нич води лекторски курс по български език (1929 – 1931)[1]. Също така специализира в Берлин и във Виена (1937 – 1938).[2]

Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954), неин ръководител става Иван Леков.

Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в Софийския университет. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950).

Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).

Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).

Награди и отличия

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“[3]

Публикации

Монографии

  • Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
  • Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
  • Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
  • Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
  • Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
  • Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
  • Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
  • Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.

Речници

  • Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944, 228 с. (Унив.библ. №281).
  • Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945, 221 с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
    • 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5. изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8. изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд. 1984.
  • Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
    • 2.изд. 1963; 3. изд. 1973.

Учебници

  • Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949, 16 с. (Унив. лит.).
  • Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949, 129 с. (Унив. лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
  • Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949, 158 с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
  • Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972, 164 с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2. изд. 1978.

Преводи

  • Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946, 271 с. (Прев. и: Е. Георгиев.)

Бележки

  1. ↑ Леков, Иван. Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. С., Наука и изкуство, 1983. с. 5.
  2. ↑ Лашкова, Лили. За доайена на българската славистика – чл.-кр. проф. Иван Леков – В: Общност и многообразие на славянските езици. Сборник в чест на проф. Иван Леков. С., Академично славистично дружество, 1997. с. 6.
  3. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Източници

     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Леков&oldid=8786020“.