Томас Лорънс: Разлика между версии
м {{lang-en}}; козметични промени |
м интервал |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
[[Файл:T E Lawrence.jpg|мини|ляво|150п|Томас Едуард Лорънс в [[Палестина]], между 1920 и 1925 г.]] |
[[Файл:T E Lawrence.jpg|мини|ляво|150п|Томас Едуард Лорънс в [[Палестина]], между 1920 и 1925 г.]] |
||
Когато избухва войната с [[Германия]] през [[1914]] г., Лорънс прекарва кратък период в Географския сектор при Генералния щаб в [[Лондон]] и е изпратен във Военния департамент в [[Кайро]]. През 1916 г. арабите възстават срещу Турската империя. Лорънс е изпратен в [[Мека]] на разузнавателна мисия, като впоследствие става офицер за свръзка между британците и арабите. Неговият отчет относно бунта е вписан в класическите му книги |
Когато избухва войната с [[Германия]] през [[1914]] г., Лорънс прекарва кратък период в Географския сектор при Генералния щаб в [[Лондон]] и е изпратен във Военния департамент в [[Кайро]]. През 1916 г. арабите възстават срещу Турската империя. Лорънс е изпратен в [[Мека]] на разузнавателна мисия, като впоследствие става офицер за свръзка между британците и арабите. Неговият отчет относно бунта е вписан в класическите му книги:“Седем стълба на мъдростта, един триумф“ и „Бунт в пустинята“. |
||
След войната Лорънс участва в британската делегация на Парижката мирна конференция, където подкрепя каузата за арабската независимост. Въпреки усилията му, [[Сирия]], [[Палестина]] и [[Ирак]] са разпределени под мандат на [[Франция]] и [[Великобритания]]. Лорънс се завръща в [[Англия]] изтощен и разочарован. До края на [[1920]] година британските опити да наложат колониално управление в Ирак предизвикват открит протест. [[Уинстън Чърчил]] е избран от британското колониално министерство да намери разрешение и той убеждава Лорънс да се присъедини към него като съветник. До края на 1922 Чърчил, със значителна помощ от страна на Лорънс, достига до разрешаване на ситуацията. |
След войната Лорънс участва в британската делегация на Парижката мирна конференция, където подкрепя каузата за арабската независимост. Въпреки усилията му, [[Сирия]], [[Палестина]] и [[Ирак]] са разпределени под мандат на [[Франция]] и [[Великобритания]]. Лорънс се завръща в [[Англия]] изтощен и разочарован. До края на [[1920]] година британските опити да наложат колониално управление в Ирак предизвикват открит протест. [[Уинстън Чърчил]] е избран от британското колониално министерство да намери разрешение и той убеждава Лорънс да се присъедини към него като съветник. До края на 1922 Чърчил, със значителна помощ от страна на Лорънс, достига до разрешаване на ситуацията. |
Версия от 20:07, 29 октомври 2018
- Лорънс Арабски пренасочва насам. За филма вижте Лорънс Арабски (филм).
Томас Лорънс Thomas Edward Lawrence | |
британски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Великобритания |
Учил в | Модлин Колидж |
Активен период | от 1914 г. |
Работил в | Оксфордски университет |
Псевдоним | John Hume Ross Thomas Edward Shaw Laurence d'Arabie |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Уебсайт | |
Томас Лорънс в Общомедия |
Подполковник Томас Едуард Лорънс (Шаблон:Lang-en) (16 август 1888 – 19 май 1935), известен и като Лорънс Арабски (на английски Lawrence of Arabia) е британски офицер, прочут с участието си в Арабското въстание от 1916 – 1918 година. Въпреки това, неговата ярка индивидуалност и трудовете му, заедно с необикновената всеобхватност и разнообразие на неговите дейности, го превръщат в обект на очарование навсякъде по света.
Общественият образ на Т. Е. Лорънс се дължи отчасти на сензационния репортаж на американския журналист Лоуъл Томас за бунта, както и автобиографичния разказ на самия Лоурънс „Седем стълба на мъдростта“.
„Всички хора мечтаят, но не по еднакъв начин. Онези, които мечтаят през нощта в прашните недра на своите умове, се събуждат през деня, за да разберат, че това е било суета. Но мечтателите на деня са опасни хора, защото те могат да действат в съня си с отворени очи и да го направят възможен.“
Т.Е.Лорънс из „Седем стълба на мъдростта
Биография
Т.Е.Лорънс е роден на 16 август 1888 година в Тремадог, Северен Уелс. Той е вторият от петимата синове на Сър Томас Чапмън и Сара Джънър. Известен като Лорънс Арабски, той придобива слава с подвизите си като британски военен офицер за свръзка по време на Арабската революция през Първата световна война.
Лорънс се увлича по археологията от дете. След почетното си дипломиране от Оксфорд през 1910 година, той служи като помощник при разкопки на Британския музей в Ирак (тогава Ирак известнен като Месопотамия). Именно там Лорънс среща британската писателка, археоложка и политически офицер Гертруд Бел, работейки с нея върху британските разкопки на гр. Каркемиш. Двамата често работят заедно през следващите години и тя оказва огромно влияние върху него.
Когато избухва войната с Германия през 1914 г., Лорънс прекарва кратък период в Географския сектор при Генералния щаб в Лондон и е изпратен във Военния департамент в Кайро. През 1916 г. арабите възстават срещу Турската империя. Лорънс е изпратен в Мека на разузнавателна мисия, като впоследствие става офицер за свръзка между британците и арабите. Неговият отчет относно бунта е вписан в класическите му книги:“Седем стълба на мъдростта, един триумф“ и „Бунт в пустинята“.
След войната Лорънс участва в британската делегация на Парижката мирна конференция, където подкрепя каузата за арабската независимост. Въпреки усилията му, Сирия, Палестина и Ирак са разпределени под мандат на Франция и Великобритания. Лорънс се завръща в Англия изтощен и разочарован. До края на 1920 година британските опити да наложат колониално управление в Ирак предизвикват открит протест. Уинстън Чърчил е избран от британското колониално министерство да намери разрешение и той убеждава Лорънс да се присъедини към него като съветник. До края на 1922 Чърчил, със значителна помощ от страна на Лорънс, достига до разрешаване на ситуацията.
През 1922 г. Лорънс подава оставка от длъжността си в Колониалното бюро и се записва в Кралските военновъздушни сили под измислено име. След четири месеца е разкрит от пресата и уволнен. С помощта на влиятелни приятели той отново се записва, този път под името Томас Едуард Шоу. Между 1922 и 1927 година Лорънс преработва и подготвя „Седем стълба на мъдростта“ за публикация, а също така редактира съкратено издание на книгата „Бунт в пустинята“. Когато е на половината на книгата, той успява да се прехвърли отново в Кралските военновъздушни сили.
През март 1935 г. неговата двадесетгодишна военна служба приключва и той се оттегля в „Хълмът на облаците“ (името на неговата вила) в Дорсет, Англия. Два месеца по-късно е изхвърлен от мотора си при катастрофа. Получава тежки наранявания на главата и няколко дни по-късно, без да възвърне съзнание, умира.