Ахмед Мухтар паша: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишни уикивръзки към дати в Шаблон:Пост
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 12: Ред 12:


== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Ahmed Muhtar Pasha.jpg|thumb|250px|left|Ахмед Мухтар паша]]
[[Файл:Ahmed Muhtar Pasha.jpg|мини|250px|ляво|Ахмед Мухтар паша]]
Ахмед Мухтар паша е роден в 1839 година.<ref name="Kuneralp"/> Завършва Военното училище в Цариград. Прави бърза военна кариера. В [[Кримска война|Кримската война]] (1856) служи като адютант. По време на неуспешната война в [[Черна гора]] в 1862 г. е щабен офицер. От септември 1871 до май 1873 година е валия на [[Йемен]].<ref name="World Statesmen — Yemen">[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen — Yemen]</ref><ref name="Kuneralp"/> В 1873 година е министър на благоустройството. Става паша и маршал и от август 1873 до септември 1874 г. командва Втора армия.<ref name="Kuneralp"/> В 1874 - 1875 година е валия на Ерзурум и главнокомандващ на Четвърта армия. От декември 1875 до юни 1876 година е командир на [[Първа армия (Османска империя)|Първа армия]].<ref name="Kuneralp"/> Генерал-губернатор на [[Босна и Херцеговина]] и командващ военните действия срущу [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|херцеговинските въстаници (1875-1876)]].<ref name="Освободителната война"/>
Ахмед Мухтар паша е роден в 1839 година.<ref name="Kuneralp"/> Завършва Военното училище в Цариград. Прави бърза военна кариера. В [[Кримска война|Кримската война]] (1856) служи като адютант. По време на неуспешната война в [[Черна гора]] в 1862 г. е щабен офицер. От септември 1871 до май 1873 година е валия на [[Йемен]].<ref name="World Statesmen — Yemen">[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen — Yemen]</ref><ref name="Kuneralp"/> В 1873 година е министър на благоустройството. Става паша и маршал и от август 1873 до септември 1874 г. командва Втора армия.<ref name="Kuneralp"/> В 1874 - 1875 година е валия на Ерзурум и главнокомандващ на Четвърта армия. От декември 1875 до юни 1876 година е командир на [[Първа армия (Османска империя)|Първа армия]].<ref name="Kuneralp"/> Генерал-губернатор на [[Босна и Херцеговина]] и командващ военните действия срущу [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|херцеговинските въстаници (1875-1876)]].<ref name="Освободителната война"/>


В началото на 1877 година е валия на Крит,<ref name="Kuneralp"/> а според други източници в 1875 - 1876 г.<ref name="World Statesmen Greece">[http://www.worldstatesmen.org/Greece.htm World Statesmen — Greece]</ref>
В началото на 1877 година е валия на Крит,<ref name="Kuneralp"/> а според други източници в 1875 1876 г.<ref name="World Statesmen Greece">[http://www.worldstatesmen.org/Greece.htm World Statesmen — Greece]</ref>


От март 1877 до януари 1878 г. командва Четвърта армия и от април до декември 1877 година по време на Руско-турската война е командващ Анадолската армия<ref name="Kuneralp"/> - [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|османските сили на Кавказкия фронт]]. Привърженик на отбранителните действия. Успехите му спечелват титлата ''Гази'', ''Победител''. След войната е преподавател в Цариградското военно училище. Повишен е във военно звание мушир.<ref name="Освободителната война">Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, стр. 44.</ref>
От март 1877 до януари 1878 г. командва Четвърта армия и от април до декември 1877 година по време на Руско-турската война е командващ Анадолската армия<ref name="Kuneralp"/> [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|османските сили на Кавказкия фронт]]. Привърженик на отбранителните действия. Успехите му спечелват титлата ''Гази'', ''Победител''. След войната е преподавател в Цариградското военно училище. Повишен е във военно звание мушир.<ref name="Освободителната война">Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, стр. 44.</ref>


От април до юни 1878 г. е началник на арсенала. От март 1879 до август 1880 година командва Трета армия<ref name="Kuneralp"/> и е валия в [[Битоля]].<ref name="World Statesmen — Macedonia">[http://www.worldstatesmen.org/Macedonia.htm World Statesmen — Macedonia]</ref><ref name="Kuneralp"/>
От април до юни 1878 г. е началник на арсенала. От март 1879 до август 1880 година командва Трета армия<ref name="Kuneralp"/> и е валия в [[Битоля]].<ref name="World Statesmen — Macedonia">[http://www.worldstatesmen.org/Macedonia.htm World Statesmen — Macedonia]</ref><ref name="Kuneralp"/>
Ред 23: Ред 23:
От декември 1885 до януари 1909 година е извънредно комисар за [[Египет]].<ref name="Kuneralp"/>
От декември 1885 до януари 1909 година е извънредно комисар за [[Египет]].<ref name="Kuneralp"/>


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става [[Парламентарни избори в Османската империя (1908)|представител]] в [[Османски парламент|Османския парламент]]. От септември 1911 г. до юли 1912 г. е председател на Сената, а от юли до октомври 1912 г. - велик везир.<ref name="Kuneralp"/> Подава оставка под обвиненията за първите поражения в Балканската война.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става [[Парламентарни избори в Османската империя (1908)|представител]] в [[Османски парламент|Османския парламент]]. От септември 1911 г. до юли 1912 г. е председател на Сената, а от юли до октомври 1912 г. велик везир.<ref name="Kuneralp"/> Подава оставка под обвиненията за първите поражения в Балканската война.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 05:30, 8 ноември 2018

Ахмед Мухтар паша
Ahmed Muhtar-paşa
османски администратор

Роден
Починал
21 януари 1919 г. (86 г.)
ПогребанИстанбул, Турция

НаградиМеджидие (орден)
Депутат в Османския парламент:
(1908 – 1912)   
Ахмед Мухтар паша в Общомедия

Гази Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу (Шаблон:Lang-tr) е османски офицер, мушир, участник в Руско-турската война (1877-1878) и чиновник, валия и велик везир.[1]

Биография

Ахмед Мухтар паша

Ахмед Мухтар паша е роден в 1839 година.[1] Завършва Военното училище в Цариград. Прави бърза военна кариера. В Кримската война (1856) служи като адютант. По време на неуспешната война в Черна гора в 1862 г. е щабен офицер. От септември 1871 до май 1873 година е валия на Йемен.[2][1] В 1873 година е министър на благоустройството. Става паша и маршал и от август 1873 до септември 1874 г. командва Втора армия.[1] В 1874 - 1875 година е валия на Ерзурум и главнокомандващ на Четвърта армия. От декември 1875 до юни 1876 година е командир на Първа армия.[1] Генерал-губернатор на Босна и Херцеговина и командващ военните действия срущу херцеговинските въстаници (1875-1876).[3]

В началото на 1877 година е валия на Крит,[1] а според други източници в 1875 – 1876 г.[4]

От март 1877 до януари 1878 г. командва Четвърта армия и от април до декември 1877 година по време на Руско-турската война е командващ Анадолската армия[1]османските сили на Кавказкия фронт. Привърженик на отбранителните действия. Успехите му спечелват титлата Гази, Победител. След войната е преподавател в Цариградското военно училище. Повишен е във военно звание мушир.[3]

От април до юни 1878 г. е началник на арсенала. От март 1879 до август 1880 година командва Трета армия[1] и е валия в Битоля.[5][1]

От декември 1885 до януари 1909 година е извънредно комисар за Египет.[1]

След Младотурската революция в 1908 година става представител в Османския парламент. От септември 1911 г. до юли 1912 г. е председател на Сената, а от юли до октомври 1912 г. – велик везир.[1] Подава оставка под обвиненията за първите поражения в Балканската война.

Бележки

  1. а б в г д е ж з и к л Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.
  2. World Statesmen — Yemen
  3. а б Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, стр. 44.
  4. World Statesmen — Greece
  5. World Statesmen — Macedonia
Мехмед Редиф паша Бурсалъ йеменски валия
(септември 1871 – май 1873)
Ахмед Еюб паша
Мехмед Рашид паша министър на благоустройството
(май 1873 – юли 1873)
Мехмед Кани паша
? ерзурумски валия
(ноември 1874 – декември 1875)
?
Мехмед Редиф паша Бурсалъ критски валия
(януари 1877 – февруари 1877)
Хасан Сами
Асаф паша битолски валия
(март 1879 – август 1880)
Ахмед Еюб паша
Кючюк Мехмед Саид паша велик везир
(22 юли 1912 – 29 октомври 1912)
Мехмед Камил паша Кибрисли