Борислав Геронтиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 31: Ред 31:
Роден е на [[12 август]] [[1943]] г. в село [[Градище (Област Шумен)|Градище]], Шуменско. Завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]]. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в [[Шумен]]. Година по-късно започва работа като журналист във в. „[[Шуменска заря]]“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма [[Христо Ботев (радио)|„Христо Ботев“]] в [[БНР]], а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.<ref name="Жанет 45"/>
Роден е на [[12 август]] [[1943]] г. в село [[Градище (Област Шумен)|Градище]], Шуменско. Завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]]. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в [[Шумен]]. Година по-късно започва работа като журналист във в. „[[Шуменска заря]]“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма [[Христо Ботев (радио)|„Христо Ботев“]] в [[БНР]], а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.<ref name="Жанет 45"/>


Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ - 1981 г.
Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ 1981 г.
Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ - 1983 г.
Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ 1983 г.
Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“
Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“
Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ - 2012 г.
Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ 2012 г.
Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ - 2015 г.
Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ 2015 г.


Геронтиев е на работа в [[БНТ]] от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. <ref name="Дневник">Добромир Киряков, [http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/03/17/71862_borislav_gerontiev_-_pop_folk_arbitur_i_shef_na_bnt/ „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“], в. „Дневник“, 17 март 2004.</ref>
Геронтиев е на работа в [[БНТ]] от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. <ref name="Дневник">Добромир Киряков, [http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/03/17/71862_borislav_gerontiev_-_pop_folk_arbitur_i_shef_na_bnt/ „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“], в. „Дневник“, 17 март 2004.</ref>
Ред 53: Ред 53:
* „Камбани бият“ (1983)
* „Камбани бият“ (1983)
* „Кладенец в двора“ (1985)
* „Кладенец в двора“ (1985)
*„Запели ми са, Латино“ (1985)
* „Запели ми са, Латино“ (1985)
* „Песните на моя народ“ (1987,2003)
* „Песните на моя народ“ (1987,2003)
*„Ей, Маратонец“ (1988)
* „Ей, Маратонец“ (1988)
*„Срамът на срамничето“ (1989)
* „Срамът на срамничето“ (1989)
* „И става все по-страшно“ (1993)
* „И става все по-страшно“ (1993)
* „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
* „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
* „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
* „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
*„Като дойдоха, дойдоха” (1998)
* „Като дойдоха, дойдоха” (1998)
* „Триединство“ (2004)
* „Триединство“ (2004)
* „Видовден“ (2007)
* „Видовден“ (2007)

Версия от 00:32, 9 ноември 2018

Борислав Геронтиев
Роден12 август 1943 г. (1943-08-12) (80 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, повест, мемоари

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Биография

Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]

Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ – 1981 г. Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ – 1983 г. Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“ Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ – 2012 г. Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ – 2015 г.

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. [2]

Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник" и „Песните на моя народ" в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]

Библиография

Автор е на книги с поезия, проза и публицистика:

  • „Име на песен” (1970)
  • „Обреден хляб” (1975)
  • „Бродове” (1978)
  • „Спомен за вино“ (1981)
  • „Камбани бият“ (1983)
  • „Кладенец в двора“ (1985)
  • „Запели ми са, Латино“ (1985)
  • „Песните на моя народ“ (1987,2003)
  • „Ей, Маратонец“ (1988)
  • „Срамът на срамничето“ (1989)
  • „И става все по-страшно“ (1993)
  • „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
  • „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
  • „Като дойдоха, дойдоха” (1998)
  • „Триединство“ (2004)
  • „Видовден“ (2007)
  • „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
  • „Моята антология“ (2015)
  • „Село без черква“ (2018)

Бележки

Външни препратки

За него