Борислав Геронтиев
| Борислав Геронтиев | |
| Роден | 12 август 1943 г. с. Градище, Шуменско, Царство България |
|---|---|
| Професия | журналист |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, повест, мемоари |
| Награди | Наградата за поезия на СБП (1981) Наградата на ЦК на ДКМС (1983) „Никола Фурнаджиев“ (2012) „Иван Пейчев“ (2015) Награда на Съюза на българските писатели за есеистика и публицистика за книгата"Село без черква"(2018) Национална литературна награда"Георги Джагаров"(2020) „Иван Динков“ (2021) |
| Деца | дъщеря и син |
Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник главен редактор и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]
Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. [2]
Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник“ и „Песните на моя народ“ в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]
Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3](2011-2021)
Член на журито на националната награда „"Иван Пейчев“ през 2009 г.[4], 2013 г.[5] и 2017 г.
Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ – 1981 г.
- Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ – 1983 г.
- Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“(2012)
- Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ – 2012 г.[6][7]
- Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ – 2015 г.[8]
- Носител на наградата на Съюза на българските писатели за есеистика и публицистика за книгата "Село без черква"(2018)
- Носител на националната литературна награда "Георги Джагаров" (2020)
- Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ (2021).[9][10]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на книги с поезия, проза и публицистика:
- „Име на песен“ (1970)
- „Обреден хляб“ (1975)
- „Бродове“ (1978)
- „Спомен за вино“ (1981)
- „Камбани бият“ (1983)
- „Кладенец в двора“ (1985)
- „Запели ми са, Латино“ (1985)
- „Песните на моя народ“ (1987, 2003)
- „Ей, Маратонец“ (1988)
- „Срамът на срамничето“ (1989)
- „И става все по-страшно“ (1993)
- „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
- „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
- „Като дойдоха, дойдоха“ (1998)
- „Триединство“ (2004)
- „Видовден“ (2007)
- „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
- „Моята антология“ (2015)
- „Село без черква“ (2018)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Биографична справка за Борислав Геронтиев на сайта на издателство „Жанет 45“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ а б Добромир Киряков, „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“, в. „Дневник“, 17 март 2004.
- ↑ „Борислав Геронтиев пое фонда за култура“, в. „24 часа“, 10 август 2011 г.
- ↑ Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
- ↑ „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
- ↑ Александър Йорданов, „Доклад за решението на журито по конкурса за присъждане на Националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“, „Литературен свят“.
- ↑ „Борислав Геронтиев и Никола Инджов са носителите на националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“ Архив на оригинала от 2016-08-16 в Wayback Machine., telekabeltv.bg, 30 май 2013 г.
- ↑ Надежда Романова, „Борислав Геронтиев взема Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 13.12.2015 г.
- ↑ „Борислав Геронтиев и Борислав Петров са тазгодишните носители на Националната литературна награда „Иван Динков“, Pazardzhik.bg, 28 октомври 2021 г.
- ↑ „Борислав Петров и Борислав Геронтиев са тазгодишните носители на националната литературна награда „Иван Динков“, БТА, 28 октомври 2021 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Борислав Геронтиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „На 10-ия етаж в БНТ влизаш усмихнат, излизаш свиреп“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 5 юни 2009
- „Губим и последните остатъци от илюзиите си“, интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 8 май 2013
- „Борислав Геронтиев: Станах главен редактор с характеристика – пияница, печалбар, кариерист и курвар“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 18 август 2013
- „Живеем в държавата на барбароните“, интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 16 май 2014
- За него
- Никола Иванов, „Калта под ноктите, с нея сме живи (Поезията на Борислав Геронтиев)“, LiterNet, 16 април 2009
|
