Борислав Геронтиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Борислав Геронтиев
Роден 12 август 1943 г. (1943-08-12) (74 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, повест, мемоари

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]

Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ - 1981 г. Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ - 1983 г. Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“ Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ - 2012 г. Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ - 2015 г.

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2011). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален фиректор на БНТ. [2]

Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник" и „Песните на моя народ" в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 20 книги с поезия, проза и публицистика, сред тях:

  • „Име на песен” (1970)
  • „Обреден хляб” (1975)
  • „Като дойдоха, дойдоха” (1978)
  • „Бродове” (1978)
  • „Спомени за вино“ (1981)
  • „Камбани бият“ (1983)
  • „Кладенец в двора“ (1985)
  • „Песните на моя народ“ (1987,2003)
  • „И става все по-страшно“ (1993)
  • „Ти ли си оня, който…“ (1994)
  • „Между Ботев и Андрешко“ (1995)
  • „Триединство“ (2004)
  • „Видовден“ (2008)
  • „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
  • „Моята антология“ (2015)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него