Филипински език: Разлика между версии
м век; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
== История == |
== История == |
||
Филипинският език е базиран на най-разпространения сред населението на островите местен език |
Филипинският език е базиран на най-разпространения сред населението на островите местен език – тагалог (tagalog). Думата „тагалог“ означава „живеещ край река“. Много малко се знае за историята на езика преди идването на испанците през 16 век понеже няма запазени по-ранни текстове. Първата книга, за която се знае, че е написана на тагалог, е „Християнска доктрина“ от 1593 г. Тя е била написана на испански и две версии на тагалог – едната на местната писменост наречена „Baybayin“ ([[Уникод]] 1700-171F) и една на [[латиница]]. |
||
През 1937 г., първото [[народно събрание]] на Филипините създава Националния Езиков Институт, който избира тагалог за основа на нов национален език. През 1961 г. този език е наречен „пилипино“ (pilipino), но по-късно е прекръстен на „филипино“ (filipino) в конституцията от 1972 г. |
През 1937 г., първото [[народно събрание]] на Филипините създава Националния Езиков Институт, който избира тагалог за основа на нов национален език. През 1961 г. този език е наречен „пилипино“ (pilipino), но по-късно е прекръстен на „филипино“ (filipino) в конституцията от 1972 г. |
||
Версия от 17:31, 22 ноември 2018
| Филипински език | |
| Страна | Филипини |
|---|---|
| Говорещи | (като тагалог) Първи език: 24 млн (?) Втори език: над 65 млн (?) |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Австронезийски Малайско-полинезийскиМезофилипинскиЦентралнофилипинскиТагалогски Филипински | |
| Официално положение | |
| Официален в | Филипини |
| Регулатор | Комисия по филипинския език |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | fil |
| ISO 639-3 | fil |
Филипинският език (наричан още филипино, пилипино) е националният и един от двата официални езика на Филипините според филипинската конституция от 1987 г. Езикът е на практика стандартизирана версия на тагалог, австронезийски език, говорен като първи език от около 15 000 000 души във Филипините към 1995 г.[1]
История
Филипинският език е базиран на най-разпространения сред населението на островите местен език – тагалог (tagalog). Думата „тагалог“ означава „живеещ край река“. Много малко се знае за историята на езика преди идването на испанците през 16 век понеже няма запазени по-ранни текстове. Първата книга, за която се знае, че е написана на тагалог, е „Християнска доктрина“ от 1593 г. Тя е била написана на испански и две версии на тагалог – едната на местната писменост наречена „Baybayin“ (Уникод 1700-171F) и една на латиница.
През 1937 г., първото народно събрание на Филипините създава Националния Езиков Институт, който избира тагалог за основа на нов национален език. През 1961 г. този език е наречен „пилипино“ (pilipino), но по-късно е прекръстен на „филипино“ (filipino) в конституцията от 1972 г.
Понастоящем някои твърдят, че филипино е идентичен с тагалог, а според други филипино е смесица от тагалог, различни по-малко разпространени местни езици, английски и испански.
Вижте още
Източници
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filipino language в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |