Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
интервал
Гюзелев е роден на [[19 октомври]] [[1936]] г. в село Раковски, днес квартал на [[Димитровград]]. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).
 
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16 юни 2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref>
 
През 1972-1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „[[Лудвиг Витгенщайн]]“).

Навигация