Герберга II (Гандерсхайм): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м http://kaksepishe.com/plemennik/
м интервал; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
[[File:Roswitha Duerer.jpg|thumb|[[Хросвита Гандерсхаймска]] дава на император [[Ото I|Ото I Велики]] книгата си ''„Gesta Ottonis“''. Отзад Герберга, абатеса на манастир Гандерсхайм. От [[Албрехт Дюрер]], ''„Opera Hrotsvite“'', [[Нюрнберг]] 1501 г.]]
[[Файл:Roswitha Duerer.jpg|мини|[[Хросвита Гандерсхаймска]] дава на император [[Ото I|Ото I Велики]] книгата си ''„Gesta Ottonis“''. Отзад Герберга, абатеса на манастир Гандерсхайм. От [[Албрехт Дюрер]], ''„Opera Hrotsvite“'', [[Нюрнберг]] 1501 г.]]
'''Герберга Гандерсхаймска''' ({{lang-de|Gerberga von Gandersheim, Gerbirg, Gerburg}}, * ок. [[940]], † 13/14 ноември [[1001]]) от род [[Лиудолфинги]] ([[Саксонска династия]]) е от 949 до 1001 г. [[абат]]еса на [[манастир]] [[Бад Гандерсхайм|Гандерсхайм]] в [[Долна Саксония]], [[Германия]].
'''Герберга Гандерсхаймска''' ({{lang-de|Gerberga von Gandersheim, Gerbirg, Gerburg}}, * ок. [[940]], † 13/14 ноември [[1001]]) от род [[Лиудолфинги]] ([[Саксонска династия]]) е от 949 до 1001 г. [[абат]]еса на [[манастир]] [[Бад Гандерсхайм|Гандерсхайм]] в [[Долна Саксония]], [[Германия]].


Тя е втората дъщеря на [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих I]] († 955), [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], и съпругата му [[Юдит Баварска (925–985)|Юдит Баварска]] (925–985), дъщеря на херцог [[Арнулф I (Бавария)|Арнулф I от Бавария]]. Внучка е на [[римско-немски крал|немския крал]] на [[Източно франкско кралство|Източното франкско кралство]] [[Хайнрих I Птицелов]] и племенница на [[император]] [[Ото I|Ото I Велики]] и на [[Герберга Саксонска]], която е съпруга на френския крал [[Луи IV (Франция)|Луи IV]].
Тя е втората дъщеря на [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих I]] († 955), [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], и съпругата му [[Юдит Баварска (925–985)|Юдит Баварска]] (925–985), дъщеря на херцог [[Арнулф I (Бавария)|Арнулф I от Бавария]]. Внучка е на [[римско-немски крал|немския крал]] на [[Източно франкско кралство|Източното франкско кралство]] [[Хайнрих I Птицелов]] и племенница на [[император]] [[Ото I|Ото I Велики]] и на [[Герберга Саксонска]], която е съпруга на френския крал [[Луи IV (Франция)|Луи IV]].


Тя става [[абат]]еса на манастир Гандерсхайм. Получава за възпитание [[София (Гандерсхайм)|София]], дъщерята на на император [[Ото II]]. Към края на живота си тя се разболява. Нейният брат херцог [[Хайнрих II (Бавария)|Хайнрих II]] я посещава през 995 г. и умира там на 28 август.
Тя става [[абат]]еса на манастир Гандерсхайм. Получава за възпитание [[София (Гандерсхайм)|София]], дъщерята на на император [[Ото II]]. Към края на живота си тя се разболява. Нейният брат херцог [[Хайнрих II (Бавария)|Хайнрих II]] я посещава през 995 г. и умира там на 28 август.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 23:23, 6 декември 2018

Хросвита Гандерсхаймска дава на император Ото I Велики книгата си „Gesta Ottonis“. Отзад Герберга, абатеса на манастир Гандерсхайм. От Албрехт Дюрер, „Opera Hrotsvite“, Нюрнберг 1501 г.

Герберга Гандерсхаймска (Шаблон:Lang-de, * ок. 940, † 13/14 ноември 1001) от род Лиудолфинги (Саксонска династия) е от 949 до 1001 г. абатеса на манастир Гандерсхайм в Долна Саксония, Германия.

Тя е втората дъщеря на Хайнрих I († 955), херцог на Бавария, и съпругата му Юдит Баварска (925–985), дъщеря на херцог Арнулф I от Бавария. Внучка е на немския крал на Източното франкско кралство Хайнрих I Птицелов и племенница на император Ото I Велики и на Герберга Саксонска, която е съпруга на френския крал Луи IV.

Тя става абатеса на манастир Гандерсхайм. Получава за възпитание София, дъщерята на на император Ото II. Към края на живота си тя се разболява. Нейният брат херцог Хайнрих II я посещава през 995 г. и умира там на 28 август.

Източници

  • Winfrid Glocker: Die Verwandten der Ottonen und ihre Bedeutung in der Politik. Studien zur Familienpolitik und zur Genealogie des sächsischen Kaiserhauses (= Dissertationen zur mittelalterlichen Geschichte. Bd. 5). Böhlau, Köln u. a. 1989, ISBN 3-412-12788-4 (München, Universität, Dissertation, 1986/87).