Направо към съдържанието

Хросвита Гандерсхаймска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хросвита Гандерсхаймска
Родена
935 г.
Починала
след 968 г. (33 г.)

РелигияКатолическа църква
Хросвита Гандерсхаймска в Общомедия
Хросвита Гандерсхаймска дава книгата си „Gesta Ottonis“ на император Ото I Велики. Отзад Герберга II, абатеса на манастир Гандерсхайм. Ксилография от Албрехт Дюрер, „Opera Hrotsvite“, Нюрнберг 1501 г.

Хросвита Гандерсхаймска или Розвита от Гандерсхайм (на немски: Hrotsvit von Gandersheim, Hroswitha, Roswith, Roswitha von Gandersheim; на латински: Hrotsvitha Gandeshemensis, * ок. 935 в Херцогство Саксония, † след 973 в Гандерсхайм) е каноник на абатство Гандерсхайм (днес град Бад Гандерсхайм в Долна Саксония, Германия).

Тя е считана за първата немска поетеса, автор на религиозни и исторически произведения от Ранното Средновековие. Чрез нея се създават първите драми след античността.

Тя е авторка на произведението „Деянията на Ото“ („Gesta Ottonis“, Gesta OddonisDie Taten Ottos‘), написано на латински хекзаметри за фамилната история и политическите действия на император Ото Велики.

Тя произлиза вероятно от саксонска благородническа фамилия. Още млада тя влиза в абатство Гандерсхайм. Тя назовава нейните учителки Рикардис и Герберга, дъщеря на херцог Хайнрих Баварски и племенница на Ото Велики, която от 949 г. е абатеса на абатството. Нейните произведения се създават между 950 и 970 г. Предполага се, че е умряла след 973 г.

Пощенска марка за Розвита от Гандерсхайм от 1973 г.
  • Paul von Winterfeld (Hrsg.): Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi 34: Hrotsvithae Opera. Hannover 1902 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2013-10-30 в Wayback Machine.).
  • Hrotsvithae opera. Edidit Karl Strecker (Bibliotheca Scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana). Leipzig: Teubner 1906, 2. Aufl. 1930.
  • Helene Homeyer: Roswitha von Gandersheim. Werke. Paderborn: Schöningh 1936.
  • Hrotsvitha: Dulcitius. Passio sanctarum virginum Agapis, Chioniae et Hirenae. In: Horst Kusch: Einführung in das lateinische Mittelalter. Band I: Dichtung. Darmstadt: WBG 1957, S. 154 – 169. ((la)) ((de))
  • Hrotsvitha: Passio sancti Gongolfi martiris. In: Horst Kusch: Einführung in das lateinische Mittelalter. Band I: Dichtung. Darmstadt: WBG 1957, S. 170 – 199. ((de)) ((la))
  • Hrotsvitha von Gandersheim: Dulcitius. Abraham. Zwei Dramen. Übersetzung und Nachwort von Karl Langosch (Reclam UB 7524). Stuttgart: Reclam 1964 (64 S.)
  • Hrotsvit: Opera Omnia. Edidit Walter Berschin (Bibliotheca Scriptorum Graecorum et Romanorum Teubneriana). München/Leipzig: Saur 2001. – ISBN 3-598-71912-4.
  • Kirsten Arndt, Friedrich Wilhelm Bautz: HROSWITHA von Gandersheim. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 1095 – 1097.
  • Katrinette Bodarwé: Hrotswit zwischen Vorbild und Phantom. In: Martin Hoernes, Hedwig Röckelein: Gandersheim und Essen – Vergleichende Untersuchungen zu sächsischen Frauenstiften. Klartext, Essen 2006, ISBN 3-89861-510-3, S. 191 – 212.
  • Eva Cescutti: Hrotsvit und die Männer. Konstruktionen von Männlichkeit und Weiblichkeit im Umfeld der Ottonen. München 1998, ISBN 3-7705-3278-3.
  • Reinhard Düchting: Hrotsvit. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 148 – 149.
  • Tino Licht: Hrotsvitspuren in ottonischer Dichtung (nebst einem neuen Hrotsvitgedicht). In: Mittellateinisches Jahrbuch 43 (2008), S. 347 – 353
  • Nikolaus Staubach: Graecae Gloriae. Die Rezeption des Griechischen als Element spätkarolingisch-frühottonischer Hofkultur. In: Anton von Euw, Peter Schreiner: Kaiserin Theophanu. Begegnung des Ostens und Westens um die Wende des ersten Jahrtausends. 2 Bde. Köln 1991, S. 343 – 368, zu Hrotsvits Rezeption byzantinischer und antik-griechischer Literaturtraditionen dort: S. 356 – 364.
  • Bert Nagel: Hrotsvit von Gandersheim. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 676 – 678 (Digitalisat).
  • Fidel Rädle, Hrotsvit von Gandersheim. In: Die deutsche Literatur des Mittelalters. Verfasserlexikon 2. Auflage 4 (1983) Sp. 196 – 210
  • Rudolf Köpke, Ottonische Studien zur deutschen Geschichte im zehnten Jahrhundert. II. Hrotsuit von Gandersheim, Berlin 1969.