Пол Валери: Разлика между версии
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на [[30 октомври]] [[ |
Роден е на [[30 октомври]] [[1871]] година в [[Сет (град)|Сет]], [[Еро (департамент)|департамент Еро]], Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в [[Монпелие]], недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва [[право]] в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател [[Пиер Луис]], който го въвежда в литературните среди. |
||
[[File:Paul Valéry académicien 1927.jpg|мини|200px|ляво|Валери като член на Френската академия, 1927 г.]] |
[[File:Paul Valéry académicien 1927.jpg|мини|200px|ляво|Валери като член на Френската академия, 1927 г.]] |
||
От 1892 живее в [[Париж]], където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из [[Европа]], изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на [[Френската академия]]. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към [[Лигата на нациите]], в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за [[изкуство]] и [[литература]]. |
От 1892 живее в [[Париж]], където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из [[Европа]], изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на [[Френската академия]]. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към [[Лигата на нациите]], в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за [[изкуство]] и [[литература]]. |
Версия от 20:57, 1 април 2019
Пол Валери Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry | |
Валери, след 1920 г. | |
Роден | 30 октомври 1871 г. |
---|---|
Починал | 20 юли 1945 г. |
Професия | Колеж дьо Франс |
Националност | Франция |
Жанр | стихотворение, есе |
Направление | символизъм, модернизъм |
Известни творби | „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922) |
Повлиян от
| |
Съпруга | Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Пол Валери в Общомедия |
Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от найемблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.
Биография
Роден е на 30 октомври 1871 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.
От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.
През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.
След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.
Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.
Научна дейност
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.[2] По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.
Библиография
- Conte de nuit (1888)
- Paradoxe sur l’architecte (1891)
- Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
- „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
- „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
- „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
- „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
- „Очарования“, Charmes (1922)
- Eupalinos ou l’Architecte (1923)
- Variétés I (1924)
- „Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
- Variétés II (1930)
- „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
- L'idée fixe (1932)
- Variétés III (1936)
- Degas, danse, dessin (1936)
- Variétes IV (1938)
- Mauvaises pensées et autres (1942)
- Tel quel (1943)
- Variétes V (1944)
- Vues (1948)
- Œuvres I (1957)
- Œuvres II (1960)
Издания на български
- Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
- Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
- Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.
Източници
- Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
- Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81
Външни препратки
- Произведения на Пол Валери в Моята библиотека
- ((fr)) Пол Валери в archive.org
- ((fr)) Пол Валери в Класици на социалните науки (Канада)
- Из Сюита (Suite, 1934), блог на Александър Лозев „Книги и коментари“, 12 февруари 2010 г.
- Венцеслав Константинов, „Маларме през погледа на Пол Валери“
- Венцеслав Константинов, „Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери“ („Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007, LiterNet)
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Пол Валери, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
|