Талишки планини: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Талишките планини''' ({{lang|az|Talış dağları}}; {{lang|fa|کوههای تالش}}; {{lang|ru|Талышкие горы}}) са планинска система в южната част на [[Закавказие]]то, простиращи се на около 120 km от север-северозапад на юг-югоизток в южната част на [[Азербайджан]] и северозападната част на [[Иран]]. На север достигат до долината на река [[Болгарчай]] (десен приток на [[Кура]]), на юг – граничната река Астарачай (влива се в [[Каспийско море]]), на югозапад и запад – долината на река Карасу (десен приток на [[Аракс]]), на изток – |
'''Талишките планини''' ({{lang|az|Talış dağları}}; {{lang|fa|کوههای تالش}}; {{lang|ru|Талышкие горы}}) са планинска система в южната част на [[Закавказие]]то, простиращи се на около 120 km от север-северозапад на юг-югоизток в южната част на [[Азербайджан]] и северозападната част на [[Иран]]. На север достигат до долината на река [[Болгарчай]] (десен приток на [[Кура]]), на юг – граничната река Астарачай (влива се в [[Каспийско море]]), на югозапад и запад – долината на река Карасу (десен приток на [[Аракс]]), на изток – югозападнота периферия на [[Ленкоранска низина|Ленкоранската низина]]. Талишките планини са естествено геоложко продължание на планинската система на [[Малък Кавказ]], от която са отделени чрез понижението, заето от долното течение на река [[Аракс]]. Състоят се от три основни хребета: Главно вододелно било, Пещасарски и Буроварски. Преобладаващите височини на Главното вододелно било са 2000 – 2200 m. Максимална височина връх '''Кюмюркой 2493 m''', ({{coord|38|43|54|N|48|14|33|E}}), издигащ се в средната му част, на границата между двете страни. Други по-високи върхове са: Кизюрди 2433 m, Селеват 2242 m и др. Изградени са основно от флишеви и вулканогенни наслаги, пронизани от интрузивни гранити. Източните склонове на планината, на височина до 600 m са заети от субтропични гори, а нагоре следват предимно букови тори. Най-високите, билни части са обрасли с ксерофитна и планинско-степна растителност. По източното подножие на планината са разположени градовете [[Джалилабад]], [[Гейтепе]], [[Масали]], [[Ленкоран]] и [[Астара]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article108698.html «Большая Советская Энциклопедия» – Талышкие горы, т. 25, стр. 237]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 06:39, 4 април 2019
Талишки планини | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Иран Азербайджан |
Част от | Арменска планинска земя |
Най-висок връх | Кюмюркьой |
Надм. височина | 2493 m |
Талишки планини в Общомедия |
Талишките планини (на азербайджански: Talış dağları; на персийски: کوههای تالش; на руски: Талышкие горы) са планинска система в южната част на Закавказието, простиращи се на около 120 km от север-северозапад на юг-югоизток в южната част на Азербайджан и северозападната част на Иран. На север достигат до долината на река Болгарчай (десен приток на Кура), на юг – граничната река Астарачай (влива се в Каспийско море), на югозапад и запад – долината на река Карасу (десен приток на Аракс), на изток – югозападнота периферия на Ленкоранската низина. Талишките планини са естествено геоложко продължание на планинската система на Малък Кавказ, от която са отделени чрез понижението, заето от долното течение на река Аракс. Състоят се от три основни хребета: Главно вододелно било, Пещасарски и Буроварски. Преобладаващите височини на Главното вододелно било са 2000 – 2200 m. Максимална височина връх Кюмюркой 2493 m, ( ), издигащ се в средната му част, на границата между двете страни. Други по-високи върхове са: Кизюрди 2433 m, Селеват 2242 m и др. Изградени са основно от флишеви и вулканогенни наслаги, пронизани от интрузивни гранити. Източните склонове на планината, на височина до 600 m са заети от субтропични гори, а нагоре следват предимно букови тори. Най-високите, билни части са обрасли с ксерофитна и планинско-степна растителност. По източното подножие на планината са разположени градовете Джалилабад, Гейтепе, Масали, Ленкоран и Астара.[1]