Операционен усилвател: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-== препратки == +== Външни препратки ==)
Ред 36: Ред 36:
:<math>{V_{out} \over V_{in}} \simeq {R_1+R_2 \over R_1}</math>
:<math>{V_{out} \over V_{in}} \simeq {R_1+R_2 \over R_1}</math>


== Външни препратки ==
== Препратки ==
* [http://www.gaw.ru/html.cgi/txt/doc/op/index.htm Курс лекции]
* [http://www.gaw.ru/html.cgi/txt/doc/op/index.htm Курс лекции]



Версия от 00:27, 28 април 2019

Определение

Принципна схема на операционен усилвател

Операционен усилвател (ОУ, OpAmp) е диференциален усилвател с несиметричен изход и имащ много голям коефициент на усилване.

Операционният усилвател има два входа:

  • неинвертиращ (в електронните схеми се обозначава с +)
  • инвертиращ (обозначава се с −)

Изходното напрежение на ОУ е пропорционално на разликата в напреженията между неинвертиращия и инвертиращия входове:

Освен това Операционните усилватели са т.н. "идеални" усилватели заради тяхната "права" на волт-амперната им характеристика. Т.е. с идеалната си кристална структура в чипа и точното оразмеряване на вътрешната им архитектура не внасят никакви Нелинейни изкривявания върху манипулирания сигнал.

Операциони усилвватели в различни пакети

История

Операционните усилватели са изобретени още във времето на електронните лампи, сега те се произвеждат във формата на интегрални схеми, много често няколко усилвателя в един корпус.

Вътрешна реална структура на ОУ.

Разлики между реалния и идеалния ОУ

Реално изходното напрежение на усилвателя е ограничено отгоре и отдолу със стойността на захранващото напрежение. Коефициентът на усилване на ОУ може да надвиши 106 и не се нормира. Практически операционните усилватели винаги се използват в схеми с отрицателна обратна връзка. ОУ без обратна връзка се използва в качеството на компаратор.

Операционен усилвател в метален корпус

Схеми на базата на ОУ

Типична принципната схема на включване на операционния усилвател е показана на фигурата. Посредством резисторите R1 и R2 е реализиран делител на напрежение

С отчитане на първото уравнение,

Колкото е по-голям, толкова коефициентът на усилване клони към:

Външни препратки