Умножение

Умножението е едно от четирите елементарни аритметични действия. Служи за кратко записване на многократно събиране на едно и също число. Обратното действие на умножение се нарича деление.

Наименования

Множител

Тъй като умножението е асоциативна операция, т.е. резултатът не зависи от мястото на участниците в нея, всички участници се наричат еднакво – множители.

Произведение

Резултатът от умножението се нарича произведение.

Означение

Като знак за умножение се използват знаците:

• – средна точка

× – средно кръстче (да не се бърка с буквата x)

✱ – средна звездичка

В математиката обикновено се използва средна точка, по-рядко кръстче, а в електронни таблици и езици за програмиране – звездичка.

В математически означения, където единият множител е цифра (т.нар. коефициент), а другият – буква/букви (неизвестно или константа), се пропуска знака за умножение, например: 3y, 2π, 8ab, като условието е коефицентът (цифровата стойност) да е преди буквите.

Правила

Пример

$5\cdot 4=20\!\,$,

което се чете „5 по 4 е (равно на) 20“. Това може да означава

$4+4+4+4+4=20\!\,$

или

$5+5+5+5=20\!\,$.

Умножението (респ. делението) е винаги преди действията събиране и изваждане.

Пример

$2+2\cdot 2=6\!\,$ – вярно; $2+2\cdot 2=8\!\,$ – грешно!

$9-5+5\cdot 0+3=7\!\,$ – вярно; $9-5+5\cdot 0+3=3\!\,$ – грешно!

Изключение са случаите, когато се използват скоби или други символи, даващи предимство на действията събиране/изваждане.

Пример

$(2+2)\cdot 2=8\!\,$

Резултатът от умножение с 0 (нула) винаги е 0, а умножението на число с 1 (единица) дава същото число.

Вижте също

• Математически означения
• Деление
• Събиране
• Изваждане