Лопушански манастир: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
м форматиране: 3x кавички, интервал, тире (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| тип на сградата = |
| тип на сградата = |
||
| архитектурен стил = |
| архитектурен стил = |
||
| време на изграждане = XII |
| време на изграждане = XII – XIV век |
||
| реликви = |
| реликви = |
||
| съвременен статут = действащ |
| съвременен статут = действащ |
||
| съвременно състояние = |
| съвременно състояние = |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“''' е [[Манастири на Българската православна църква|български православен]] [[манастир]].<ref>[http://lopushanski-manastir.bg/ Лопушански манастир |
'''Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“''' е [[Манастири на Българската православна църква|български православен]] [[манастир]].<ref>[http://lopushanski-manastir.bg/ Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“]</ref> |
||
== Местоположение == |
== Местоположение == |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
На мястото на сегашния Лопушански манастир |
На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“ някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван. |
||
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от [[Славиня]], основоположник на Славинската строителна школа. |
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от [[Славиня]], основоположник на Славинската строителна школа. |
||
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си |
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си „Под игото“. |
||
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака. |
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака. |
||
Версия от 19:28, 10 октомври 2019
| Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“ | |
 Католиконът | |
 Местоположение в Георги Дамяново | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Лопушна |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Изграждане | XII – XIV век |
| Статут | действащ |
| Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Общомедия | |
Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е български православен манастир.[1]
Местоположение
Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца.
История
На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“ някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от Славиня, основоположник на Славинската строителна школа.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си „Под игото“.
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.
Лопушанският манастир е национален паметник на културата.
Галерия
- Снимки от манастира
-
Църквата на манастира -
Дворът на манастира -
Стенопис от храма
