Косово (област Шумен): Разлика между версии

Косово
	Косово
	Косово Координати: 43°12′20.07″ с. ш. 27°15′31.86″ и. д. / 43.205577° с. ш. 27.258852° и. д. Косово
Общи данни
Население	394 души (15 март 2024 г.); 17,9 души/km²
Землище	22,05 km²
Надм. височина	243 m
Пощ. код	9974
Тел. код	053222
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	38804
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община; – кмет	Каспичан; Златин Ценков ; (ГЕРБ; 2023)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:58, 24 януари 2020

За други значения вижте Косово (пояснение).

Косово (също „Косовча“) е село в Североизточна България. То се намира в община Каспичан, област Шумен.

История

На мястото на днешното село по времето на Второто българско царство е съществувала крепостта Косова.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]^[3]

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	240	100.00
Българи	54	22.50
Турци	–	–
Цигани	?	?
Други	185	77.08
Не се самоопределят	?	?
Не отговорили	–	–

Културни и природни забележителности

Еднокорабната и едноапсидна църква е от 1858 година. Реставрирана е наскоро по програмите за борба с бедствията и авариите. Не е изписвана никога. Царският ред икони са забележително творение на тревненския майстор Захария Цанюв, оставил няколко икони и в съседните църкви по Сърта. Отвън църквата има добре запазен дървен нартекс. Зидарията е от добре издялани квадри с хоросанова спойка. В началото на селото все още са запазени петдесетина надгробни плочи, основно от 19 век, но няколкото големи анонимни надгробни кръста подсказват, че то може да се датира от късното средновековие. Подобно гробище от 15-16 век има в съседното каспичанско село Калугерица, но там кръстовете са много по-големи. Само в това село по Сърта, могат все още да се видят каменни къщи на два етажа, голяма част от които се саморазрушават или разграбват от местното население косовцани.

Редовни събития

Празникът на селото се отбелязва всяка година на 6 май.

Други

В миналото селото е едно от най-богатите в Шуменска и Провадийски околии. Днес в селото живеят придимно населени в последните петнайсет години цигани-копанари. Състоянието на публичните сгради е отчайващо. Читалището е затворено отдавна и е пред самосрутване.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ „Справка за населението на село Косово, община Каспичан, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 7 януари 2017. (на български)
↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „Справка за населението на село Косово, община Каспичан, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 7 януари 2017. (на български)

[citypopulation.de-3] „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)

[pop-stat.mashke.org,_2011_census-4] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 == Културни и природни забележителности ==
-Еднокорабната и едноапсидна църква е от 1858 година.Реставрирана е наскоро по програмите за борба с бедствията и авариите.Не е изписвана никога.Царският ред икони са забележително творение на тревненския майстор Захария Цанюв, оставил няколко икони и в съседните църкви по Сърта.Отвън църквата има добре запазен дървен нартекс.Зидарията е от добре издялани квадри с хоросанова спойка.
+Еднокорабната и едноапсидна църква е от 1858 година. Реставрирана е наскоро по програмите за борба с бедствията и авариите. Не е изписвана никога. Царският ред икони са забележително творение на тревненския майстор Захария Цанюв, оставил няколко икони и в съседните църкви по Сърта. Отвън църквата има добре запазен дървен нартекс. Зидарията е от добре издялани квадри с хоросанова спойка.
-В началото на селото все още са запазени петдесетина надгробни плочи, основно от 19 век, но няколкото големи анонимни надгробни кръста подсказват, че то може да се датира от късното средновековие.Подобно гробище от 15-16 век има в съседното каспичанско село Калугерица, но там кръстовете са много по-големи.
+В началото на селото все още са запазени петдесетина надгробни плочи, основно от 19 век, но няколкото големи анонимни надгробни кръста подсказват, че то може да се датира от късното средновековие. Подобно гробище от 15-16 век има в съседното каспичанско село Калугерица, но там кръстовете са много по-големи.
 Само в това село по Сърта, могат все още да се видят каменни къщи на два етажа, голяма част от които се саморазрушават или разграбват от местното население косовцани.
@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 == Други ==
-В миналото селото е едно от най-богатите в Шуменска и Провадийски околии.Днес в селото живеят придимно населени в последните петнайсет години цигани-копанари.Състоянието на публичните сгради е отчайващо.Читалището е затворено отдавна и е пред самосрутване.
+В миналото селото е едно от най-богатите в Шуменска и Провадийски околии. Днес в селото живеят придимно населени в последните петнайсет години цигани-копанари. Състоянието на публичните сгради е отчайващо. Читалището е затворено отдавна и е пред самосрутване.
 == Източници ==