Кандийска война: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Нов ключ за Категория:Кандийска война: „ “, ползвайки HotCat |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
<references /> |
<references /> |
||
[[Категория:Кандийска война]] |
[[Категория:Кандийска война| ]] |
Версия от 12:10, 9 март 2020
Кандийската война (на италиански: Guerra di Candia), по-известна като Критската война (на гръцки: Κρητικός Πόλεμος) се разгаря между Венецианската република и Османската империя в годините от 1645 до 1669 г. за владението на остров Крит. Войната слага край на съществуването на херцогство Кандия. [1]
Войната започва непосредствено след Яшкия събор на който е осъдена дейността на Кирил Лукарис, грък родом от Крит. Островът до избухването на войната е венециански, и е люлка на гръцката култура в Средиземноморието.
Повод за войната е пленяването от йонийската ескадра на малтийския орден на османски кораб на който са кадията на Мека, главният черен евнух на султанския харем Зюмбюл ага и 30 наложници от султанския харем. Пленниците били отведени и изоставени на самотен плаж на южния бряг на Крит, който бил под властта на Венеция. Според легендата, като научил за това султан Ибрахим I побеснял и наредил да екзекутират всички християни в империята, но след като се успокоил отменил разпореждането си. В крайна сметка случката се оказва casus belli.
В крайна сметка войната се свежда до обсада на Кандия (1648-1669), продължила 21 години и влязла във военната история като най-продължителната дотогава обсада.
Османският успех във войната се дължи най-вече на приноса за това на първия велик везир от фамилията Кьопрюлю, и най-вече на неговия син Фазъл Ахмед паша.