Спишки замък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спишки замък
Spišský hrad
Spis Castle - Slovakia.jpg
Спишкият замък отдалеч
Местоположение в Žehra
Информация
СтранаFlag of Slovakia.svg Словакия
Терит. единицаКошицки край
Местоположениес. Жехра
Архитект. стилромански, готика, ренесанс
ОсноваванеСредновековие
Строителство12 век
Статутобект на Световното наследство на ЮНЕСКО
Състояниеразвалини
СобственикСловакия
Сайтwww.spisskyhrad.com
Спишки замък в Общомедия

Спишкият замък (на словашки: Loudspeaker.svgSpišský hrad – Спишки храд; на унгарски: Szepesi vár; на немски: Zipser Burg) в окръг Спишка Нова Вес, Кошицки край, Словакия е сред най-обширните замъци в Централна Европа.

Намира се на хълм над село Жехра (окръг Спишка Нова Вес) и град Спишке Подхрадие, на 15 км от гр. Левоча. Териториално попада в словашката (по-голямата) част от историческата област Спиш (включвала и малка част в днешна Полша), в някогашното Унгарско кралство от XIII до XX век.

Замъкът е частично разрушен. Влиза в списъка на националните паметници на културата на Словакия. Заедно с близките гр. Спишке Подхрадие, с. Спишка Капитула и с. Жехра от Кошицки край и гр. Левоча от Прешовски край е включен в обект „Левоча, Спишки замък и свързани паметници на културата“[1] от списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1993 г.

Спишкият замък е в центъра на историческата област Спиш (в Словакия и частично в Полша; нейната южна част е туристически регион Спиш в Кошицки край)

История[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е построен през XII век на мястото на по-ранен замък. Той е политически, административен, икономически и културен център на комитат Спиш на Кралство Унгария. Преди 1464 г. е собственост на унгарските крале, след това на рода Заполя до 1528 г., на рода Турзо в периода 1531 – 1635 г., на рода Чаки (1638 – 1945), после е държавен – в Чехословакия след 1945 г. и в Словакия след 1993 г.

В началото е с каменни укрепления в романски стил. През втората половина на XIII век са достроени романски дворец и трикорабна романско-готическа базилика. През XIV век в близост до замъка се появява селище. Напълно е реконструиран през XV век, като стените са надградени и появява 3-то укрепено селище. Около 1470 г. е построен късноготически параклис. Родът Заполя прави реконструкции в късноготически стил, като горната част на замъка става удобна резиденция, по примера на късноренесансовите резиденции от XVI и XII век. Последните собственици на замъка – родът Чаки, го изоставят и се преместват в новопостроените замъци и дворци в Ходковце.

През 1780 г. замъкът изгаря и до днес е в развалини. Частично е реставриран през втората половина XX век. Продължава усилено археологическо проучване на мястото. Реставрираните части на замъка са превърнати в музей „Спиш“.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е посетен от около 170 000 души през 2006 г.[2] Използва се като снимачна площадка за филми, например „Сърцето на дракона“ (1996), „Феникс“, „Къл Завоевателя“ (1997), „Лъвът през зимата“ (2003), „Последният легион“ (2006).

Спишки храд отблизо
Спишкият замък нощем

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]