Стаята на епископа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стаята на епископа
La stanza del vescovo
Режисьори Дино Ризи
Продуценти Джовани Бертолучи
Сценаристи Леонардо Бенвенути
Пиеро Кияра
Пиеро Де Бернарди
Дино Ризи
В ролите Уго Тоняци
Орнела Мути
Патрик Девер
Музика Глен Милър
Армандо Тровайоли
Оператор Франко Ди Джакомо
Монтаж Луиджи Скачианоче
Филмово студио Carlton Film Exports
Merope
S.N. Prodis
Жанр трагикомедия
драма
Премиера 18 март 1977
Времетраене 110 минути
Страна Flag of Italy.svg Италия
Flag of France.svg Франция
Език италиански
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Стаята на епископа“ (на италиански: La stanza del vescovo) е италианска трагикомедия от 1977 година на режисьора Дино Ризи с участието на Уго Тоняци и Орнела Мути.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът се развива след края на Втората световна война. Млад мъж на име Марко се установява в къщата на новия си познат, адвокат Марио Оримбели. Там той се запознава със съпругата си Клеофа и Матилда - младо красиво момиче, съпруга на брата на Клеофа. Между Марко и Матилда проблясва симпатия, която те са принудени да крият обаче дори от себе си. На следващия ден Марко тръгва на екскурзия с лодката си из Лаго Маджоре. Оримбели, който няма търпение да избяга от контрола на потискащата го жена тръгва с Марко, където се абавляват се с познати момичета на Марко. Но Матилда не излиза от главата на Марко. Неочаквано Марио Оримбели информира Марко за тайна връзка между него и Матилда. Те взимат Матилда от вилата на лодката и тя започва да живее с Оримбели на яхтата Марко. На следващата вечер Марко случайно вижда адвоката, който се движи с колело към вилата си. Когато на сутринта получават съобщение за внезапната смърт на съпругата на Оримбели Клеофа, въпреки очевидните признаци на самоубийство, Марко разбира, че това не е така.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Уго Тоняци Марио Оримбели
Орнела Мути Матилда
Патрик Девер Марко
Габриела Джакобе Клеофе
Лиа Танзи Ландина
Катя Ченко Шарлота
Франко Санджермано Мазолени
Макс Турили Анжело Берлускони
Пиеро Мацарела Бригенти
Ренцо Оцано офицер Гамбино
Франческа Джувар Мартина [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]