Направо към съдържанието

Стефан Бонев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Бонев
!ългарски писател
!ългарски писател
Роден4 април 1961 г.
Починал28 април 2016 г. (55 г.)
Националност България
Стефан Бонев в Общомедия

Стефан Бончев Бонев е български писател. Пише разкази, има 4 издадени сборника.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сливен на 4 април 1961 г. През детството и юношеството си живее и учи в Силистра. Висше образование завършва в София.

През 1987 г. се премества в Пловдив, където живее до смъртта си. Последователно работи във вестниците „Провинция“, „Свобода“ и „Марица“. През 1997 г. става пресаташе на Община Пловдив. Съучредител е на Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО). От 1999 г., в продължение на 2 управленски мандата, изпълнява подобни функции и в Общинския съвет в Пловдив. Работи и като главен експерт в общинския отдел „Култура“.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Първите си разкази Стефан Бонев публикува във вестниците „Технически авангард“, „Студентска трибуна“, „Вечерни новини“, „Народна младеж“ и „Стършел“, а по-късно и в „Труд“.

В началото на 2005 г. Бонев издава своя първи сборник, озаглавен „Разкази за двама“, чрез ИК „Марица“[1] Той е сред 3-те книги, които тогава са номинирани за наградата „Пловдив“.

Следващите му 2 книги са спечелили помощ по Програмата за финансиране на пловдивски автори и на важни за Пловдив издания.[2] „Изпит по летене“ е издадена през 2009 г. от издателство „Летера“.[3][4][5][6][7]

Третата му книга „Пред прага на храма“ е издадена от ИК „Хермес“ през 2012 г. и печели награда „Пловдив“.[8][9][10][11][12] През 2015 г. се появява четвъртата му книга „Странните неща“,[13][14] чийто редактор е проф. дфн Клео Протохристова, а издателят – „Летера“. 

От юни до ноември 2015 г. общо 17 разказа на Стефан Бонев са публикувани в електронни и хартиени издания в Лондон и в Чикаго, излизащи на български език. 10 от тях се появвяват в „Новини Лондон“, както и по един в „Е-вести“ и „БГ Бен“ във Великобритания, а също и още 5 в задокеанското „България 21 век“. Всички тези медии представят пред читателите си последната книга на Бонев „Странните неща“.[15][16]

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. разкази на Стефан Бонев са публикувани в 2 американски антологии за преводна литература – Thresholds и Two lines – от живеещата в САЩ литературоведка, поетеса и преводачка Зоя Маринчева.[17][18][19]

През 2010 г. издателство „Булвест 2000“ публикува разказа му „Стареца“ в сборника си за външно оценяване и подготовка за изпити за 7 клас.[20] Разказът на Бонев „Късогледство“ се е падал на държавен изпит на студенти по славянска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ за превод на чешки.[21]

В края на 2011 г. разказът на Бонев „Агенция „Среден пръст“ печели специална награда в конкурса „Писането е лудост“ на електронното списание „Public-Republic“.[22]

В началото на 2013 г. разказът „Клошарят“ е включен в помагалото за подготовка на ученици от 7-и клас „Трансформиращ преразказ? Това е лесно!“ на издателство „Азбуки – Просвета“, а откъс от разказа „Писмо за надежда“ – в помагало на „Булвест 2000“, озаглавено „Текстове и задачи за развитие на четивни умения“, създадено по Програмата за международно оценяване на учениците – формат PISA (Programme for International Student Assessment) и предназначено за ученици след 7-и клас. Откъсът на Бонев е единственият художествен литературен текст, касаещ естетическата сфера на общуване, включен в помагалото.[23][24][25]

Четвъртото помагало с разказа „Трамваят“ на Бонев излиза през 2015 г. Помагалото е на Ваня Чернева „11 примерни теста по БЕЛ за външно оценяване и кандидатстване след 7. клас“, издание на „Коала прес“.[26]

Стефан Бонев печели наградата „Пловдив" за 2010 г. в раздел „Литература“ за сборника с разкази „Изпит по летене“.[27]

Обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. писателят организира в интернет експериментален литературен конкурс, носещ името „Недоизречено“, който завършва с наградени произведения на автори от различни краища на България. Участниците в конкурса трябва да допишат предварително зададено недовършено литературно произведение, в което са разположени ключови думи, препинателни знаци и празни полета. Към края на 2015 г. конкурсът има вече 7 издания, 2 от които са проведени във Варна и Плевен, а останалите – в Пловдив. През 2014 г. Бонев получава втората си награда „Пловдив“ за 2 от изданията, които са с акцент върху ученическата аудитория.[28][29]

От лятото на 2012 г. Бонев започва да организира т. нар. Съботни кафета в книжарница „Сиела" в Пловдив, на които кани пловдивски поети, писатели и бардове.[30]

В началото на 2013 г. той провежда второ издание на експерименталния литературен конкурс „Недоизречено“, този път с ограничение на възрастта до 19 години. Участниците са главно от Ателието по творческо писане към ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив.[31][32][33][34]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Димитър Атанасов, "Лабиринтът като житейско и творческо лутане“, рец. за сборника „Разкази за двама“ в електронно списание LiterNet, 24.04.2004, № 4 (65)
  2. ↑ „9 автори печелят субсидии по програмата Пловдивска книга“ (за програмата за финансиране на пловдивски автори, 2011 г.) Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 15 декември 2011
  3. ↑ Зоя Маринчева, „Изпити по летене“ на Стефан Бонев – тежка проза, която се чете леко“, рец. в електронно списание Кръстопът, 28 март 2010
  4. ↑ За книгата „Изпит по летене“ в сайта „Литературен компас“, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222034403/http://litcompass.com/public/index.php?page=books&action=view&bookid=65, посетен на 11 август 2013 
  5. ↑ Людмила Габровска, "Стефан Бонев – инструктор на крилатите“ Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., рец. за книгата „Изпит по летене“, в-к „Монитор“, 22.08.2009
  6. ↑ Анета Портева, „Изпит по летене“ на Стефан Бонев (рецензия, анотация, слоган)“, ПУ „П. Хилендарски“, проект „Студенти по пътя на книгата“, Работни срещи на студентите-практиканти, 13.08.2010 г.
  7. ↑ „Книги нюз“ за книгата „Изпит по летене“
  8. ↑ Милена Кирова, „Ежедневие и абсурд“, рец. за книгата "Пред прага на храма“, в-к „Култура“, бр. 25 (2687), 29 юни 2012 г.
  9. ↑ Анета Христова, „Сборникът „Пред прага на храма“ през призмата на трима критици“[неработеща препратка], spisanie.to.
  10. ↑ За книгата „Пред прага на храма“ в сайта „Литературен компас“, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222034305/http://litcompass.com/public/index.php?page=books&action=view&bookid=64, посетен на 11 август 2013 
  11. ↑ Здравко Дечев, Рецензия за книгата „Пред прага на храма“, „Диаскоп“, 02.08.2013
  12. ↑ „Пред прага на храма“ – разкази от Стефан Бонев“ (представяне и откъс от книгата), az-jenata.bg, 2 април 2012
  13. ↑ Рецензия от акад. Благовеста Касабова Архив на оригинала от 2016-03-28 в Wayback Machine. (вестник „Словото днес“, 29 октомври 2015)
  14. ↑ Рецензия от литературоведа Здравко Дечев Архив на оригинала от 2016-03-28 в Wayback Machine. (вестник „Марица“, 27 юни 2015 г.)
  15. ↑ „24 часа“, 24.07.2015 г., "След Лондон „Странните неща“ на Стефан Бонев завладяха и Чикаго"
  16. ↑ „България 21 век“ (Чикаго), страница на Стефан Бонев
  17. ↑ Стоян Вълев, „Спасението на българската литература ще дойде от чужбина“ (За преводите на Стефан Бонев в САЩ) Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., портал Ide.li, 31.08.2003 г.
  18. ↑ За трите публикации на Бонев, превод на Зоя Маринчева, в алманаха „Thresholds“ (САЩ, 2003), електронен бюлетин „Културни новини“
  19. ↑ Алманахът „Two lines“ с публикация на разказа на Бонев „Сирене“ в превод на Зоя Маринчева (САЩ, 2003), архив на оригинала от 23 май 2013, https://web.archive.org/web/20130523124807/http://catranslation.org/volumes/parties, посетен на 11 август 2013 
  20. ↑ „Съвременен пловдивски писател сред литературните доайени“, bTV News, 26.05.2010 г.
  21. ↑ „Студенти от ПУ се потят над разказ на Стефан Бонев“, plovdiv24.bg
  22. ↑ „Стефан Бонев грабна специална награда от „Public-Republic“ Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., gustonews.bg, 14.11.2011.
  23. ↑ „Трети разказ на живия класик Бонев, включен в помагало за 7 клас", в-к „Марица“, 05.07.2013.
  24. ↑ „Разказ на Стефан Бонев в трето помагало“ Архив на оригинала от 2014-02-21 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 20 юли 2013.
  25. ↑ Сайтът „Еуро Пловдив“ за второто помагало за 7 клас с разказ на Бонев, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222152502/http://europlovdiv.com/razkaz-na-stefan-bonev-otnovo-v-pomagalo-za-sedmoklasnici/, посетен на 11 август 2013 
  26. ↑ Българско национално радио – Радио „Пловдив“, „Трима пловдивски писатели наред с доайените в помагало за VII клас“
  27. ↑ Кирил Кирилов, „Архитект за трети път печели наградата „Пловдив“, Дарик Пловдив, 20 май 2010.
  28. ↑ „Стефан Бонев награди финалистите от литературния експеримент „Недоизречено“ Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., gustonews.bg, 13.10.2012.
  29. ↑ БНТ 2, Връчиха ежегодните награди „Пловдив“
  30. ↑ Анета Христова, „Съботно кафе в Сиела“ (за съботните кафета, организирани от Бонев)[неработеща препратка], spisanie.to.
  31. ↑ „Ученици от пловдивската ЕГ „Иван Вазов“ дописваха „Недоизречено“ на Стефан Бонев“ Архив на оригинала от 2016-06-02 в Wayback Machine., aspekti.info, 06.03.2013
  32. ↑ „Трима поделиха победата в конкурса „Недоизречено“ Архив на оригинала от 2014-01-09 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 4 януари 2014
  33. ↑ „Изключително силен финал на „Недоизречено“ във Варна“ // Архивиран от оригинала на 2014-02-22. Посетен на 2014-02-17.
  34. ↑ „Поетеса спечели „Недоизречено“ Архив на оригинала от 2014-02-23 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16.02.2014

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Бонев&oldid=12342562“.