Стефан Мацанов
| Стефан Мацанов | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1946 г.
|
Стефан Димитров Мацанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Мацанов е роден в 1873 година в битолското българско село Гявато, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО още със създаването на организацията в Битоля. Пренася оръжие от Битоля към битолските села и служи като куриер на нелегалните чети. В 1902 година заминава за столицата Цариград и работи с Цариградския революционен комитет. В края на годината се връща в Гявато и излиза нелегален в четата на Димитър Кърков, като става негов секретар и води цялата кореспонденция по подготовката на въстание. Участва в сраженията при Доленци и при Гявато. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, четата на Кърков запалва Гявато и се оттегля към Смилево. Участва в голямото сражение при Смилево,[1] ръководено от Даме Груев и Георги Сугарев. След изгарянето на Смилево, се оттеглят към Боище и Круше.[2]
На 21 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
След установяването на комунистическата власт в Югославия, по Закона за илинденските пенсии от 1946 година, под името Стеван Митрев Мацанов също подава молба за илинденска пенсия.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 227.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 228.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
