Стефан Милев

Стефан Милев е български художник-фотограф и пикториалист, роден в София на 9 януари 1981 г.

Вдъхновение[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Стефан Милев се свързва с онзи преломен период на модерността, когато „раждането“ на фотографията и изследването на тази технология предизвиква художниците да търсят и разкриват нови възможности и начини за създаване на изображения. Завръщат се мотиви и изразни средства на сюрреализма, абстракционизма, експресионизма и натурализма, но и на ранната фотография и нямото кино. Въпреки видимото творческо въодушевление и препратките към модели на различни епохи в историята на изкуството, творбите на художника не са просто възстановки или имитации. Напротив, Стефан Милев успява да подеме естетиката и да я пренесе върху актуални визуални теми. При това използва начина на въздействие на изобразителния език, за да фокусира нивата на сънищата, гротеската и подсъзнанието. В резултат на това в творбите са вписани и темпорални нива, които свързват миналото с настоящето и със своя визионерски характер стимулират фантазии и видения.

Техника[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Милев работи с аналогови фотоапарати, като предпочита черно-белите изображения. Много от творбите си той проявява сам и този работен процес – от раждането на идеята за изображението през обработката до създаването на творбата – придава на фотографиите една автентичност, която директно привлича интереса на зрителя въпреки високата степен на стилизация и дистанцираност. Техниките за двойна експозиция, които създават впечатление за преливане на изображенията, се редуват с рязко контрастиращи и отчетливо ограничени части на изображението. „Рисуването” със светлина в изображението също подкрепя тази естетика и поражда изненадващи ефекти и често допълва снимките на Стефан Милев с аурата на мистичност. Изображенията излъчват изтънчена съблазън, която едновременно привлича, омайва, но и смущава зрителя. Сякаш той се вглежда в пространства и физически състояния, които наистина съществуват, но в опита за фокусиране се изплъзват от възприятието му.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на творбите е човешкото изображение. Стефан Милев работи интуитивно, с внимание, насочено към момента и специфичното. Фигурите, лицата и предметите се пресъздават във форми и получават предимно символично значение. Темата е индивидът в неговата обособеност, неговите чувства, мислене и битие в заобикалящия го света. Както в образността и естетизирането на мотивите, така и тук като основен мотив на модерността се явява човекът и неговото място в света, взаимоотношенията му с околната среда. При това акцентът се поставя върху вътрешния му свят, върху неговото битие, което намира израз в сюрреалистичните образи, фантастичната атмосфера и в едновременно нереалната, респективно свръхреална аура. Често във фокуса попада отделната фигура във връзка със заобикалящата я среда или фрагментът от нечие лице. Чрез описаните техники на размазване, фокусиране, абстракционизъм натурализъм обектът се приближава до зрителя и в същото време се отдалечава от осезаемото.

Интерпретация[редактиране | редактиране на кода]

Чрез ограничаването и съпоставянето на повърхностите, чрез тяхното ясно очертаване или размиване се създават произведения, които понякога изглеждат почти абстрактни в своята композиция или напомнят на картини във формата на структурата на изображението и последователността на линиите. Така различни нива, пространства и фрагменти са поставени едно до друго, а лицата и формите са подчертани от контрасти. В този смисъл художникът разбира и картините си като художествена фотография, в която класическото разбиране за живописта е пренесено, доразвито и частично разчупено.

Художникът има интуитивно отношение към отговорностите и естетическото въздействие. В тяхната стилизация и в черно-бялата им естетика много от изображенията изглеждат далечни и се изплъзват от пряката осезаемост. На преден план излизат нивата на подсъзнанието и на съновиденията. Сякаш Стефан Милев прави видими процеси и обекти, които съществуват, но са скрити в подсъзнанието и така стават осезаеми.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

2011: 9. Международен фестивал на модната фотография, Кан ^[1]
2011: Лайка Камера - Лайка Камера AG - COZY UP!, Берлин
2011: "Dig The New Breed" в галерия Rankin Annroy Gallery - Circovska Horse, Лондон^[2]
2012: Митологии ^[3] / Mythologies - Rivington Design House, Ню Йорк
2012: Ретроспекция - 10. Международен фестивал на модната фотография, Кан
2012: 8x10s by Impossible в галерия NYC Project Space, Ню Йорк^[4]
2012: Vulnerabsurdisme^[5], Galerie Joyce, Париж
2013: 67 - 8x10 Полароиди, Door Studios, Париж
2013: Някога в София, галерия за фотография Фотосинтезис.^[6] София
2014: Fotosommer - Fumes and Perfumes, Щутгарт
2015: Звуци на черното^[7] изложба в Двореца на кронцпринцовете (Стара национална галерия) , Берлин
2015: Процес! Първи епизод: Амбротипия - Карол Кристиян Поел, в галерия Samsa G. Tuchwaren^[8], Мюнхен
2015: Флуоресцентен блус, Пале де Токио, Париж
2016: "Колкото невидимо, толкова и видимо", Пале де Токио, Париж
2016: Лъчи на чувствената поезия, Пале де Токио, Париж
2016: "Лице в лице", галерия Шверпункт, Щутгарт ^[9]
2017: Синьото запазва спомените живи, Пале де Токио, Париж
2017: Любовниците на вятъра, галерия Лидия Цанкова, Берлин
2018: Портрет на Сам Тхо Дуонг, Национален музей по етнология Лайден
2018: Превръщането на птиците - Der Vogel Transformation N.IX #SMPH, център за съвременно изкуство^[10], Рим
2018: Арт панаир, Фото Лондон в Съмърсет Хаус, Лондон
2019: Дизайнът се слива с изкуството No.II - "Светлина в стаята", Дюселдорф
2022: "Am See" - Strike A Pose - фестивал на изкуството, "Край езерото" изложба К21 в Щандехаус К21, Дюселдорф
2022: Париж Фото международен фестивал за изкуство на фотографията, The Opéra, Париж

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Седемте смърти на Мария Калас, пресъздадени от Марина Абрамович "7 Deaths of Maria Callas" 2020г.
Пиет Мондриан писмо до Х.П. Бремър 1914 г. Колаж 2013г.
Автопортрет скициране с молив, Стефан Милев 2009г.

Участие в международни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Марина Абрамович - "7 Deaths of Maria Callas" - световна премиера на 01.09.2020 г. в Баварската държавна опера в Мюнхен. Оперни спектакли 2021 г. в Националната опера на Париж - Palais Garnier, 2022 г. в Teatro di San Carlo, Неапол, 2023 г. в Gran Teatre del Liceu, Барселона.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

THE OPÉRA^[11] - Юбилеен брой - Най-доброто от класическата и съвременната актова фотография. ISBN 978-3-7356-0852-9
The Politics and Pedagogy of Mourning - On Responsibility in Eulogy^[12] - автор Timothy Secret, 2015 г.^[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] ttps://www.bepub.com/sources/press_releases/11e-festival-international-de-la-photographie-de-mode_2013-05-28_160741.pdf

[2] ttps://stefanmilev.blogspot.com/2011/09/dig-new-breed-exhibition.html

[3] ttps://www.twinfactory.co.uk/tag/rivington-design-house/

[4] ttps://www.filmsnotdead.com/wp-content/uploads/2012/08/8x10NYC

[5] ttps://www.fashion-spider.com/augustin-teboul-a-la-galerie-joyce.fashion

[6] ttps://photosynthesis.bg/statia/izlozhba-stefan-milev.html

[7] ttps://www.hatjecantz.de/fotoblog/?cat=144&paged=8

[8] архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-04-05. Посетен на 2023-03-15.

[9] ttps://www.stuttgarter-zeitung.de/inhalt.wochenende-in-stuttgart-von-reggae-bis-elektrobeats-page1.4cfde30b-13d9-4dea-b478-a6c44e3295d9.html

[10] ttps://cocaproject.art/artists/stefan-milev/

[11] ttps://www.lehmanns.de/shop/kunst-musik-theater/59101986-9783735608529-the-opera

[12] ttps://www.bloomsbury.com/uk/politics-and-pedagogy-of-mourning-9781472575159/

[13] ttp://www.timothysecret.com/textsandtalks/

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]