Направо към съдържанието

Стоил Бижов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стоил Божков)
Стоил Бижов
български опълченец
Роден
1850 г.
Починал
25 януари 1928 г. (78 г.)

Стоил (Стол, Стоян, Стефан) Бижов (Бижев, Божов, Божков) е български опълченец (1877 – 1878).[1][2][3][4]

Роден е около 1850 година във валовищкото село Крушево[3] или в Сяр, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1][2]

Постъпва в Българското опълчение на 20 април 1877 година. Служи в V дружина, II рота. Заболява на 30 май и е преместен в обоза на Опълчението. След това е зачислен в 11 дружина, V рота. На 17 август 1877 година е произведен ефрейтор. Отчислен е на 27 юли 1878 година.[1] За участието си във войната е награден е с редица ордени и медали.

След създаването на Княжество България се установява в Берковица, където известно време работи като гостилничар.[1]

Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879).[5]

Умира на 25 януари 1928 година в Берковица.[1]

  1. а б в г д Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 246, № V.54.1.
  2. а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 65 (№ 598)
  3. а б Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 год. Издание на Централното поборническо-опълченско дружество в ст. София, 1928. с. 49.
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  5. Кацаров, Г., Ив. Кепов. Документи по Кресненското въстание отъ 1878 г. София, Държавна печатница, 1940. с. 31.