Стоян Илиев (литератор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Илиев
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия литературен критик, редактор, преподавател
Научна дейност
Област Филология
Работил в Института за литература при БАН
Шуменски университет
Публикации „Естетическите програми на френските и руските символисти“ (1979)

Стоян Илиев Димитров е български есеист и литературовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 2 май 1932 г. в с. Маломир, Ямболско. Завършва „Философия“ в Софийския университет.[1] През 1963 г. защитава кандидатска дисертация в Московския университет на тема „Диалектика на субективното и обективното в лириката“, а през 1979 г. – докторска дисертация с труда си „Естетическите програми на френските и руските символисти“.

Редактор е във вестник „Народна младеж“ (1958 – 1960), завеждащ отдел „Критика“ на сп. „Септември“ (1963-1966), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ и на издателство „Български писател“ (1969-1971).[1]

Работи в Института за литература при БАН като научен сътрудник (1967), старши научен сътрудник (1981), професор (1985). Научен секретар, ръководител на секция „Руска литература“.[1] От 1997 до 2003 г. преподава в Шуменския университет.

Член на Съюза на българските писатели.[1]

Умира на 5 февруари 2004 г. в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Незавършени портрети. Литературно-критически очерци. 1967
  • Спор за поезията и критиката: Есета върху съвременната поезия и литературна критика и творчески профили на Емилиян Станев, Николай Хайтов и Пантелей Зарев. 1969
  • Противоречивият свят на Яворов. 1976
  • Естетическите програми на френските и руските символисти. 1979
  • Пътищата на българските символисти. 1981
  • Теодор Траянов – грядущ и непознат. 1983
  • Димчо Дебелянов – между греха и разкаянието. 1985
  • Николай Лилиев – син на обезверен жребий. 1987
  • Ивайло Петров и неговите герои. 1990
  • Любовта на поетите. 1992
  • Родени един за друг: Страници от историята на българската любовна лирика. 1993
  • Българската мадона: В творчеството на Елисавета Багряна, Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров, Николай Хайтов. 1998
  • Литературни очерци. В помощ на учащи се и преподаватели. Т. 1. 1999
  • Литературни портрети. 1999
  • Женският въпрос – мъжка трагедия. 2000
  • Лице в лице със смъртта. 2004

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Слово и символ. Из естетиката на европейския символизъм (1979)
  • Яворов. Раздвоеният и единният. Нови изследвания (1980)
  • Блуждаеща естетика. Българските символисти за символизма (1992)
  • Литературната задруга „Хиперион“ (1996)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него
  • Андрей Ташев, „Стоян Илиев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
Статии