Направо към съдържанието

Стоян Чупич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Чупич
Stojan Čupić

Роден
1765 г.
Починал
1815 г. (50 г.)
Зворник, Османска империя
Стоян Чупич в Общомедия

Стоян Чупич (на сръбски: Stojan Čupić) (ок.1675 - 1815) е сръбски войвода, действал в областта Мачва. Участник в Първото сръбско въстание между 1804 и 1813 г.

Роден в областта Пива в Херцеговинския санджак, с рождено име Добрилович,[1] той отрасва в село Салаш Църнобарски в Мачва (Смедеревски санджак).[2] Отглежда го дядо му Тодор, след смъртта на родителите му. Дядо му някога бил старейшина на родното му село в Пива, но се премества да живее в сръбските земи затова там и били отгледани Стоян и трите му по-големи сестри, когато останали сираци.[3] По някое време Стоян бил осиновен от един богат човек без деца на име Страхиня Чупич, който го отгледал като собствено дете, след време му намерил жена и му оставил наследство.[4] Самият Стоян става търговец.

През 1804 г. той се свързва с Карагеорги Петрович и от следващата година започва да събира собствена чета. Със своите четници действа в Мачва по поречието на река Дрина, където изкопават траншеи, блокират пътищата и причакват преминаващите турци. На 13 август 1806 г. участва заедно с военните сили на Карагеорги Петрович в една от най-големите битки в Първото сръбско въстание с турците в полето край град Мишар.[5][6]

Взима участие и в продължилата два дни битка при град Лозница на 17 и 18 октомври 1810 г.[7]

През 1815 г. е убит от турците.[8]

  1. Nenadović, Matija (1893). Memoari. Srpska književna zadruga. p. 657
  2. Milićević, Milan (1888). Поменик знаменитих људи у српскога народа новијега доба. Srpska kraljevska štamparija. p. 834
  3. Milićević, Milan (1888). Поменик знаменитих људи у српскога народа новијега доба. Srpska kraljevska štamparija. p. 834
  4. Nenadović, Konstantin N. (1903). Život i dela velikog Đorđa Petrovića Kara-Đorđa Vrhovnog Vožda, oslobodioca i Vladara Srbije i život njegovi Vojvoda i junaka: Kao gradivo za Srbsku Istoriju od godine 1804 do 1813 i na dalje. Sloboda. pp. 658
  5. Nenadović, Konstantin N. (1903). Život i dela velikog Đorđa Petrovića Kara-Đorđa Vrhovnog Vožda, oslobodioca i Vladara Srbije i život njegovi Vojvoda i junaka: Kao gradivo za Srbsku Istoriju od godine 1804 do 1813 i na dalje. Sloboda. pp. 658
  6. „Bogdan Đ. Sekendek — Mišarska bitka” // Архивиран от оригинала на 2016-12-21. Посетен на 2019-05-28.
  7. Nenadović, Konstantin N. (1903). Život i dela velikog Đorđa Petrovića Kara-Đorđa Vrhovnog Vožda, oslobodioca i Vladara Srbije i život njegovi Vojvoda i junaka: Kao gradivo za Srbsku Istoriju od godine 1804 do 1813 i na dalje. Sloboda. pp. 658
  8. Milićević, Milan (1888). Поменик знаменитих људи у српскога народа новијега доба. Srpska kraljevska štamparija. pp. 837