Стружанова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стружанова къща
Стружанова куќа
Северната кула на Долната порта и Стружановата къща зад нея
Северната кула на Долната порта и Стружановата къща зад нея
Ohrid OSM.svg
41.1125° с. ш. 20.7976° и. д.
Местоположение в Охрид
Вид къща
Местоположение Охрид, Република Македония
Стил възрожденски
Изграждане 1855 г.
Етажи 2
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана

Стружановата къща (на македонска литературна норма: Стружанова куќа) е възрожденска къща в град Охрид, Република Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщата е разположена във Вароша, на улица „Цар Самуил“ № 30, и на изток е подпряна на Северната кула на Долната порта, а на запад граничи с Доковата къща. Построена е в 1855 година, като пръв собственик е Никола Кочин. По-късно става собственост на семейство Стружанови. Знае се, че в някакъв период сградата е собственост на турци – за това говорят и дървените капаци (мушараби) на прозорците, единствени в Охрид, отстранени в 1992 година.[1]

Приземието е превърнато в ресторант.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от приземие, мецанин и два ката. Високото приземие имало икономически функции, а експонираните катове били жилищна площ. Сградата е частично вкопана в кулата. Приземието е каменно, а катовете с паянтова конструкция. Интериорът е богат - с многобройни тавани, чичеклъци, долапи, декоративни ниши и т.н. От първия етаж се излиза на двора, който граничи с кулата на Долната порта, с част от крепостната стена, завършваща с друга ъглова кула и с напречна стена, която върви от ъгловата кула в посока запад - изток. В двора е имало домашен хамам - вторият такъв в града, заедно с този в Робевата къща. Хамамът по-късно е превърнат в жилищно помещение.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Куќа на ул.Цар Самуил бр.30. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 30 август 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония