Структура на Държавна сигурност
Това е списък с подразделенията на Държавна сигурност - българската тайна служба от периода 1925 – 1990 година – и промените в нейната структура през годините.
1925 – 1937[редактиране | редактиране на кода]
- Отдел „Държавна сигурност“[1]
- Отделение за външна сигурност
- Отделение за вътрешна сигурност
1937 – 1944[редактиране | редактиране на кода]
През 1937 година отделенията на отдела са увеличени на четири, а в началото на 1944 година е добавено и пето:[1]
- Отдел „Държавна сигурност“
- Отделение „А“ – борба с нелегалните политически организации
- Отделение „Б“ – външно контраразузнаване
- Отделение „В“ – борба на некомунистическите политически организации
- Отделение „Г“ – връзки с германското разузнаване
- Отделение „Д“ – контрол на печата и легалните сдружения
1944 – 1946[редактиране | редактиране на кода]
- Отдел „Държавна сигурност“
- Отделение „А“ – за борба с контрареволюцията
- Отделение „Б“ – за контраразузнаване
- Отделение „В“ – дружества и печат
- Отделение „Г“ – картотека и проучване
1946 – 1947[редактиране | редактиране на кода]
- Канцелария на началника
- Инспекторат
- Отделения
- Отделение „А“ – вътрешно политическо разузнаване
- Отделение „Б“ – контраразузнаване
- Отделение „В“ – бюро печат и дружества
- Отделение „Г“ – информация и статистика
- Отделение „Д“ – проследяване и проучване
- Самостоятелни служби
- Картотека и архив
- Следствена служба
- Радиослужба
- Транспорт
- Трудово-изправителни селища
- Личен състав
- Вътрешно милиционерско разузнаване
- Затвор
1947 – 1949[редактиране | редактиране на кода]
- Дирекция „Държавна сигурност“[4]
- Първи отдел – борба с конрареволюцията
- Втори отдел – контраразузнаване
- Трети отдел – разузнаване
- Четвърти отдел – следствие
- Пети отдел – охрана
1949 – 1950[редактиране | редактиране на кода]
Структурата на ДС в края на 40-те години включва:[5]
- 1-ви Отдел: Борба с бандитизма и външната реакция
- Отделение А: надзор на бивши членове на забранени партии, бивши полицаи, военни и заможни граждани
- Отделение Б: надзор на членове на БЗНС и закритите партии от Отечествения фронт, членове на малцинствата и духовенството
- Отделение В: надзор на останалото население, най-вече държавните служители, интелигенцията, печата, младежта, спортните организации
- Група „Въдворяване и затвори“
- Служба „Отчетност и информация“
- 2-ри Отдел: Контраразузнаване в страната
- Отделение I: Великобритания и САЩ
- Отделение II: Турция, Югославия, Египет, Италия, Испания, Гърция
- Отделение III: Франция, Австрия, Швейцария, Белгия, Нидерландия, Швеция, Дания, Норвегия, Финландия
- Група за обект „Несебър“
- Секция „Прибежчици“
- Секция „Информация“
- 3-ти Отдел: Разузнаване и контраразузнаване в чужбина
- Отделение I: Америка, Западна и Централна Европа
- Отделение II: Югоизточна Европа и Близкия изток
- Гранична служба
- Паспортно-контролна служба
- Бюро „Картотека и архив“
- 4-ти Отдел: Стопански сектор
- Отделение Б: промишленост и строителство
- Отделение Г: транспорт
- Служба „Кредит и размяна“
- Служба „Селско стопанство“
- 5-и Отдел: Охрана
- Отделение I: охрана на двореца „Врана“ и Мавзолея на Георги Димитров
- Отделение II: охрана на членовете на Политбюро и правителството, включително при обществени мероприятия
- 6-и Отдел: Техническо обезпечение
- Отделение 1: радиолаборатория и радиовръзки на МВР
- Отделение 2: микрофонно и телефонно подслушване
- Отделение 3: радиовръзки с други институции и радиотелефонно подслушване
- Отделение 4: шифри и криптология
- Отделение 5: контрол на писмената кореспонденция
- 7-и Отдел: Следствие
- 8-и Отдел: Специално снабдяване и обслужване на членовете на Политбюро и правителството
- Отделение „Е“: проучване, издирване и проследяване
- Отделение „ОМВ“: контрол на структурите на МВР
- Отделение „Кадри“
- Отделение „Снабдяване“
- Служба „Картотека и архив“
- Служба „Държавна тайна“
1950 – 1952[редактиране | редактиране на кода]
- Дирекция „Държавна сигурност“[6]
- Първо управление – разузнаване
- Второ управление – контраразузнаване
- Трето управление – борба с контрареволюцията
- Четвърто управление – промишленост и селско стопанство
- Пето управление – Министерство на народната отбрана и Трудови войски
- Шесто управление – транспорт
- Седмо управление – безопасност и охрана
- Снабдително управление
- Управление „Кадри“
- Самостоятелни отдели
- Първи отдел – следствие
- Втори отдел – разработка на полицейските архиви
- Трети отдел – технически
- Четвърти отдел – радиоразузнаване и контраразузнаване
- Пети отдел – проверка на кореспонденцията
- Шести отдел – научно-технически
- Седми отдел – проследяване и проучване
- Осми отдел – картотека и архив
- Девети отдел – обслужване на Министерството на вътрешните работи (без ДС)
- Десети отдел – шифър
- Административно-стопански отдел
1953 г.[редактиране | редактиране на кода]
През 1950 г., ДС вече е обособена самостоятелно в системата на МВР. Създадени са самостоятелни отдели[7]:
- I управление: разузнаване
- I отдел (4 отделения) – Югославия
- II отдел (5 отделения) – Гърция, Турция и страните от Близкия Изток
- III отдел (5 отделения) – Европейски страни без Англия
- IV отдел (4 отделения) – САЩ, Англия, Канада, страните от Латинска Америка
- 7 спомагателни служби
- II управление: контраразузнаване
- I отдел (4 отделения) – Англоамерикански
- II отдел (4 отделения) – Югославски
- III отдел (4 отделения) – Европейски
- IV отдел (4 отделения) – Среден и Близък Изток
- V отдел (3 отделения) – Издирване
- 4 самостоятелния отделения: Филтър, ДЗ (дезинформация), РадиоКРО, група за обслужване на МВнР, БТА, БОДК, Балкантурист
- III управление: секретно-политическо (за борба с контрареволюцията)
- I отдел (4 отделения) – бивши участници в реакционни, фашистки, буржоазни и други вражески партии и групи.
- II отдел (3 отделения) – борба с терористите и бандитизма
- III отдел (5 отделения) – Духовенство, сектанти, малцинства, интелигенция и младеж
- IV управление: икономическо
- I отдел (4 отделения) – Министерство на тежката и леката промишленост
- II отдел (2 отделения) – Министерство на строежите, Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, Министерство на електрификацията
- III отдел (3 отделения) – Министерството на външната и вътрешната търговия, ЦКС, Министерство на финансите, Държавна планова комисия, Държавен резерв
- IV отдел (3 отделения) – Министерство на земеделието, МТС, държавни стопанства, ТКЗС, Селскостопанска академия, Министерство на доставките и хранителната промишленост
- 1 самостоятелно отделение – осигуряване на държавната тайна
- V управление: военно контраразузнаване (ВКР)
- I отдел (3 отделения) – Генерален щаб на МНО, Управления на Генералния щаб, Военно-учебни заведения в София (в това число 3 военни академии)
- II отдел (3 отделения) – Тил на МНО, Управления и самостоятелни отдели на Тила, поделения, бази и складове на подчинение на Тила
- III отдел (5 отделения) – Управление „Бронетанкови и механизирани войски“, Артилерийско управление, Управление ПВО и всички негови поделения
- IV отдел (10 отделения) – Главно управление на трудовата повинност и неговите поделения
- V отдел (9 отделения) – Военновъздушни сили
- VI отдел (4 отделения) – Първа армия
- VII отдел (6 отделения) – Втора армия
- VIII отдел (6 отделения) – Трета армия
- IX отдел (5 отделения) – Военноморски сили
- VI управление: транспортно
- I отдел (3 отделения) – Железопътен транспорт
- II отдел (2 групи) – Воден, автомобилен и въздушен транспорт
- Отдел по милицията (6 отделения и 2 групи)
- Следствено отделение
- 3 районни отдела – София, Пловдив, Горна Оряховица със съответни отделения
- VII управление: охрана на правителството
- I отдел (2 отделения) – Охрана, снабдяване и обслужване на председателя на републиката
- II отдел (6 отделения) – Охрана на членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП, членовете на Министерския съвет и други по указание
- III отдел (8 отделения) – Обслужва и снабдява членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП
- IV отдел (4 роти, стопанско-снабдителна група) – Постова охрана на домовете на членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП, членовете на Министерския съвет и други. Постова охрана на Народното събрание, Мавзолея на Георги Димитров, съветското посолство и други
- VIII управление: „Кадри“
- I отдел (4 отделения, 1 група) – Кадрова работа по линия на Централния апарат на Държавна сигурност
- II отдел (3 отделения, 2 групи) – Кадрова работа по линия на офицерите от Гранични войски, Вътрешни войски и местната ПВО
- III отдел (3 отделения) – Кадрова работа по линия на Народна милиция, Управление Снабдяване, Управление ППЗ, отдел Затвори
- IV отдел Особена инспекция (3 отделения) – Проверява и разследва сигнали за служители на МВР
- V отдел Учебен – Отговаря за учебната работа по линия на ДС и НМ
- 2 самостоятелни отделения – Организационно щатно и Статистика и архив
Самостоятелни отдели:
- I отдел (5 отделения): следствен – Води следствие по линия на Централния апарат на ДС без V управление, IX отдел и Особената инспекция
- II отдел (3 отделения): разработка на полицейските архиви
- III отдел (4 отделения): научно-технически
- IV отдел (6 отделения): радио контраразузнавателен
- V отдел (4 отделения): проверка на кореспонденцията (ПК)
- VI отдел (3 отделения): оперативна техника
- VII отдел (9 отделения): външно наблюдение и проучване
- VIII отдел (5 отделения): оперативен отчет
- IX отдел (7 отделения): контраразузнаване във войските, милицията и сред волнонаемния състав на МВР
- X отдел (4 отделения): шифър, дешифриране
1963 – 1969[редактиране | редактиране на кода]
- Комитет за държавна сигурност[8]
- Първо управление – разузнаване
- Второ управление – контраразузнаване
- Трето управление – военно контраразузнаване
- Четвърто управление – техническо
- Пето управление – безопасност и охрана
- Самостоятелни отдели
- Първи отдел – следствие
- Втори отдел – външно наблюдение и проучване
- Трети отдел – картотека и архив
- Четвърти отдел – шифър, радиоразузнаване, радиоконтраразузнаване и радиовръзки
1969 – 1990[редактиране | редактиране на кода]
- Държавна сигурност[9]
- Първо главно управление – разузнаване
- Второ главно управление – контраразузнаване
- Трето управление – военно контраразузнаване
- Четвърто управление – техническо (икономическо от 1986)
- Пето управление – безопасност и охрана
- Шесто управление – борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви (от 1967)
- Централно информационно-организационно управление (в Държавна сигурност от 1979)
- Самостоятелни отдели
- Първи отдел: следствен (от 1979 отделен в Главно следствено управление извън Държавна сигурност)
- Втори отдел: външно наблюдение и проучване
- Трети отдел: картотека и архив
- Четвърти отдел: шифър и радиовръзка
- Пети отдел: бойна и мобилизационна готовност
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Методиев 2015, с. 921.
- ↑ desebg.com, архив на оригинала от 3 март 2017, https://web.archive.org/web/20170303183950/http://desebg.com/2011-01-06-11-18-49/45-2011-01-25-18-27-55, посетен на 14 март 2017
- ↑ Методиев 2015, с. 922.
- ↑ Методиев 2015, с. 923.
- ↑ Огнянов 2008, с. 161 – 168.
- ↑ Методиев 2015, с. 924.
- ↑ Държавна сигурност, структура и основни документи, КРДОПБГДСРСБНА, 2010, с.157 – 188
- ↑ Методиев 2015, с. 925.
- ↑ Методиев 2015, с. 926.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.