Студеният дом
| Студеният дом | |
| Bleak House | |
.png) | |
| Автор | Чарлз Дикенс |
|---|---|
| Създаване | 1852 г. Англия |
| Първо издание | 1853 г. |
| Оригинален език | английски език |
| Жанр | роман |
| Начало | London. Michaelmas term lately over, and the Lord Chancellor sitting in Lincoln's Inn Hall. |
| Край | "But I know that my dearest little pets are very pretty, and that my darling is very beautiful, and that my husband is very handsome, and that my guardian has the brightest and most benevolent face that ever was seen, and that they can very well do without much beauty in me—even supposing—." |
| Студеният дом в Общомедия | |
„Студеният дом“ е роман от Чарлз Дикенс, публикуван най-напред като поредица от 20 части (свезки) между март 1852 и септември 1853 г. Включва много персонажи и няколко сюжетни линии, разказани от героинята Естер Самърсън и от всезнаещ разказвач. В центъра на повествованието е съдебното дело за наследство „Джарндис и Джарндис“ в Канцлерския съд. То продължава прекалено дълго, главно поради това, че завещателят е написал няколко противоречащи помежду си завещания. В Предговора към първото издание от 1853 г. авторът посочва, че са съществували много действителни прецеденти на фикционалното дело в романа: "... аз ще кажа на това място, че всичко, което съм написал относно Канцлерския съд, е несъмнена истина и не излиза извън границите на истината. За делото на Гридли съм използувал без съществени промени действителен случай, направен обществено достояние от незаинтересовано лице, което благодарение на служебните си задължения е било запознато с това чудовищно злоупотребление от край до край. В настоящия момент в съда се разглежда една тъжба, започната преди около двадесет години, в която се е случвало да участват едновременно от тридесет до четиридесет адвоката, съдебните разноски по която са достигнали до седемдесет хиляди лири, която е приятелска тъжба и която (както ме увериха) дори и днес не е по-близо до края си, отколкото е била в началото"[1]. Въпреки критичните твърдения на мнозина професионални юристи, че сатирата на Дикенс е преувеличена, Студеният дом спомага движението за съдебна реформа да осъществи законодателна реформа през 70-те години на XIX век в Англия.[2]
Спори се кое е времето на действие в романа. Според Уилям Холдсуърт, историк на английското право, то протича през 1827 г.[3] Но едно споменаване в 55-а глава, че е в ход подготовката за изграждане на железопътна линия, го отнася по-скоро след 1830 г.
Кратко съдържание[редактиране | редактиране на кода]
„Джарндис и Джарндис“ е името на дело във Върховния съд, което сякаш няма край. То се отнася до няколко завещания и техни бенефициенти.
Сър Лестър Дедлок живее със съпругата си Онория в своето имение Чесни Уолд. Лейди Дедлок е бенефициент по едно от завещанията. Докато слуша семейния адвокат г-н Тълкинхорн да чете клетвената декларация, тя разпознава почерка на преписа. Видът му ѝ въздейства толкова силно, че едва не припада. Г-н Тълкинхорн забелязва това и решава да разбере причината. Той тръгва по дирите на преписвача – лондонски бедняк, познат само под името Немо (лат. никой). Немо наскоро е починал и единственият човек, който го разпознава, е уличният метач Джо, бедно бездомно момче, което живее на особено мрачна, полуразровена и тънеща в мизерия улица, известна като "Самотния Том" (Tom-All-Alone's).
Персонажи[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че не е на персонаж в романа, названието „Джарндис и Джарндис“ играе жизненоважна роля в него.
Основни персонажи[редактиране | редактиране на кода]
- Естер Самърсън е главната героиня. Тя е единствената жена разказвач в творчеството на Дикенс.
- Онория, лейди Дедлок, е надменната красива господарка на Чесни Уолд.
