Студен взрив

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Студен взрив – явление на бурна верижна химическа реакция, произтичаща при охлаждане до температури, близки до абсолютната нула. Ефекта е открит през 1980 г. в Института по химична физики на АН на СССР. Първоначално реакцията е открита за смес на метилциклохексан и хлор, охладена до температура ~10 К. Инициирането на реакцията става с лазерен лъч, разбиващ молекулите на хлора на активни радикали. В процеса сместа бързо се охлажда, превръщайки се в стеклоподобна маса. В диапазона на температури от 60 до 10 К произтича взрив. Намаляването на концентрацията на реагентите води до по-ниски температури от началните на реакцията.

Механизма на реакцията се обяснява наличието в образеца на деформации на свиване, възникващи при бързото охлаждане и в хода на самата реакция. При понижаване на температурата деформациите не успяват да релаксират, и техният брой лавинообразно нараства, което води до взрив. Взаимодействието между частиците става благодарение на тунелния ефект.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

М. А. Кожушнер. „Холодный взрыв“. „Квант“. №2. 1983. с 20

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Холодный взрыв“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​