Суперчарджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Суперчарджър на двигател AMV V8 за драг състезания.

Суперчарджърът, известен сред инженерите като преводен компресор, е механично устройство, разновидност на компресора, което служи за нагнетяване (сгъстяване) на въздуха, който се подава към двигател с вътрешно горене. Нагнетяването на въздуха позволява в горивните камери на двигателя да постъпва по-голямо количество кислород, което позволява да се изгори по-голямо количество гориво и дава по-голяма изходна мощност на двигателя.

Суперчарджърът се задвижва механично, чрез ремък, зъбчати колела, вал или верига свързани към коляновия вал на двигателя, като за разлика от турбокомпресора работи в целия диапазон от обороти още от ниските (турбокомпресорите са ефективни предимно на високи обороти заради скоростта на изходящите газове).

Суперчарджърът се задвижва механично, чрез ремък, зъбчати колела, вал или верига свързани към коляновия вал на двигателя, като за разлика от турбокомпресора работи в целия диапазон от обороти още от ниските (турбокомпресорите са ефективни предимно на високи обороти заради скоростта на изходящите газове) Също така при компресора няма така нареченият турбо лаг – докато турбото се нуждае от време за да генерира нужното налягане, при компресора това се случва още с настъпването на педала. Суперчарджърите носят по големи загуби от колкото турбо компресорите, поради това, че те „крадат“ мощност от двигателя, за да компресират въздух и компресираният въздух е с висока температура, докато турбините използват изходящите газове и компресираният въздух в някои случаи е с по малка температура от този на компресора. Точно за това съвременните коли използват турбо компресори – по добро КПД, което води до по висока мощност, намалени емисии и намален разход на гориво, също така колите с турбини са по тихи от тези с компресори. Предимствата на суперчарджъра пред турбото са по-голямата надежност, по-линеарна крива на мощността и по-лесен монтаж при афтърмаркет приложения (няма нужда от маслени пътища за приток и оттичане, нито от водно охлаждане – маслото на компресора циркулира затворен в него). Заради липсата на турбо лаг суперчарджърите са доста по вредни за задвижващите части на двигателя, понеже мощността не идва плавно, а на момента, затова двигателите, които използват компресори са пригодени за това и са подсилени на нужните места. Има вариант в една кола да се използва и суперчарджър и турбина – twincharged (Lancia Delta S4). Суперчарджърите също така се делят на три вида – Roots, Twin-Screw и Centrifugal, като всеки има своите предимства и недостатъци.
Устройство на компресор, без корпуса

[източник? (Поискан преди 49 дни)]

Когато мощността е осигурена от турбина задвижвана от изгорели газове, вместо термина суперчарджър е прието да се използва турбокомпресор или само турбо. В този смисъл, терминът суперчарджър се използва изключително за компресори с механично задвижване от двигателя.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ''"The Turbosupercharger and the Airplane Power Plant"''. // Rwebs.net, 30 декември 1943. Посетен на 3 август 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]