Сура (комплекс)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за изследователския комплекс. За понятието в Исляма вижте Сура.

Общ изглед на комплекса.

Сура е изследователски център с йоносферен нагревател, разположен близо до град Василсурск, на около 140 км източно от Нижни Новгород, Русия.

Създаден е през 1981 г. след положителни резултати в изследванията за горните слоеве на атмосферата, по които е работил и нобеловият лауерат Виталий Гинзбург. Сура е един от първите такива комплекси в света. Проектът е започнат с цел да се научи повече за горните слоеве на земната атмосфера и за начина, по който промяната в тях влияе върху по-долните слоеве и съответно върху земния климат. Предмет на изследванията в Сура са атмосферната акустика, поведението на плазмата на големи височини, промяната на йоносферните течения чрез излъчване на нискочестотни сигнали, процесите в земната магнитосфера и влиянието на Слънцето върху планетата. Комплексът се използва и за нагряване на йоносферата.

В началото проектът е бил финансиран главно от съветското министерство на отбраната като част от програмата за геофизични оръжия. След разпада на СССР комплексът работи активно 100 дни в годината поради намаления бюджет на управляващия го Институт за радиофизични изследвания (ИРФИ).

Върху площадка с размери 300 на 300 метра (9 хектара) е разположена антенна решетка от 144 антени, всяка с височина от 20 метра. Към тях се прибавят и три 250 kW излъчвателя. Ефективната мощност на излъчване е 190 MW, а честотата е в диапазона от 4,5 до 9,3 MHz.

Съоръженията от този тип (както американския ХААРП, така и европейските EISCAT (European Incoherent Scatter radar site) и SPEAR (Space Plasma Exploration by Active Radar)), са се използвали за увеличаване на обхвата на радарите от противоракетната защита през студената война. „Енергизирането“ на йоносферата създава слой, който отразява радиовълните, така че радарите могат да „виждат“ отвъд хоризонта. С развитието на сателитните технологии нуждата от подобни радарни станции отпада.

Други такива съоръжения, собственост на Руската федерация, има край Душанбе (системата „Хоризонт“) и Змийов („УРАН-1“).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]