Съвест

Съвестта е потребност на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки. Съвестта обикновено се осъзнава, като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми. Някои философски изследвания определят съвестта, като една от крайните точки на алтруизма.

Възникването на усещането за съвест – угризения на съвестта – по своята същност е:

• изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или
• осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността.

В много езици (на гръцки: συνείδησις; на латински: conscientia; на френски: conscience; на италиански: coscienza; на английски: conscience; на немски: Gewissen) основата на думата съвест е образувана от корена на понятието за „знание (осъзнаване)“.

Тя не взи­ма под вни­ма­ние на­ши­те же­ла­ния; не се ин­те­ре­су­ва от на­ши­те нуж­ди, как­во ни е из­год­но и как­во ­ не; не се при­тес­ня­ва, че ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме зле, че за­ра­ди нея мо­жем да за­гу­бим дос­тойн­с­т­во­то си, ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Тя ще ни ос­та­ви да се раз­къс­ва­ме от тре­во­ги и при­тес­не­ния, ще ни по­то­пи в дъл­бо­ка деп­ре­сия, ще обър­ка ума ни с ира­ци­о­нал­ни­те си изис­к­ва­ния, ще ни до­ка­ра без­сън­ни кош­мар­ни но­щи; ще сри­не са­мо­чув­с­т­ви­е­то ни, ще пре­чи на ка­ри­е­ра­та ни, ще ни спъ­ва по йе­рар­хи­чес­ка­та стъл­би­ца, ще ни пра­ви нес­по­соб­ни да се бо­рим в жи­во­та; тя мо­же и в зат­во­ра да ни вка­ра, мо­же да ни до­ка­ра до­там, че да по­сег­нем и на жи­во­та си... Най-стран­но­то е, че тя не е най-ожес­то­че­ни­ят ни враг, ни­то ко­вар­на зла ве­щи­ца, а най-цен­ни­ят ни дар от природата­ Съ­вест­та.

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Портал „Психология“