Теодора Хаджидимитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодора Хаджидимитрова
българска художничка и общественичка
Портретна снимка, 1898 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка, 1898 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена
Починала
1963 г. (78 г.)
Националност българка
Академия Анверската академия за изящни изкуства

Теодора Захариева Хаджидимитрова е българска художничка и общественичка.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Сливен на 7 май 1884 г.[2] Баща ѝ е Захария Господинов – участник в легията на Георги Раковски, по-големият му брат е участник в четата на Хаджи Димитър и загива на Бузлуджа, а по-малкия Илия, известен с хайдушкото си име Гунчо войвода, води дружина в Стара планина.[1]

Получава началното си образование в Сливен, след което завършва с отличен успех Девическата гимназия „Царица Йоана“ в Стара Загора. През 1911 – 1914 г. учи в Анверската академия за изящни изкуства, Белгия. Там изучава дисциплините История на изкуството и История на облеклото, които по-късно се превръщат в основа на дейността ѝ. След завръщането си в Сливен, през 1914 г. се обвързва със сливенския художник Георги Хаджидимитров. Участва в борбата за политически права на жените и се превръща в първата жена участвала в управата на Сливенската община. През 1924 г. участва в основаването на женска група на Радикалната партия. Учителства в Сливенската девическа гимназия, Сливенската мъжка гимназия и в Девическото професионално училище на Женското благотворително дружество „Майчина длъжност“ – Сливен. През 1932 г. участва в основаването на Група на художниците, а през 1935 – 1947 г. е председател на дружество „Алианс Франсез“ в Сливен. Издава и редактира „Вестник за младото момиче“ (1940). Изучава народно везмо и тъкачество, автор на учебници по история на облеклото и българската национална носия Сливенското женско дружество през 1932 г. открива Девическо професионално училище. Постъпва като учителка в училището, а от Министерство на просвещението ѝ е възложено да напише учебник по „Обща история на облеклото“. Изследва сливенските родове и фолклор, написва изследването „Жената в изкуството“ и романа „Вулкан ще изригне“. Умира в Сливен през 1963 г.[1][2][3]

Личният ѝ архив се съхранява в Държавен архив – Сливен. Състои се от 39 архивни единици.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Теодора Хаджидимитрова. // Регионален държавен архив – Бургас, 5 юни 2017 г. Посетен на 5 юни 2017 г. (на български)
  2. а б в Теодора Захариева. // Държавна агенция „Архиви“, 2011. Посетен на 5 юни 2017 г. (на български)
  3. а б Книжовници, учители, дарители. // ПМГ „Добри Чинтулов“, Сливен, 2014. Посетен на 5 юни 2017 г. (на български)
  4. Теодора Хаджидимитрова. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 5 юни 2017 г. (на български)