Теория за слънчевия език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията за слънчевия език (на турски: Güneş Dil Teorisi; на английски: Sun Language Theory) е турска националистична и псевдонаучна езикова хипотеза, разработена в Турция през 1930 г., предполагаща, че всички човешки езици произхождат от един първичен прото-тюркски език. Теорията предполага, че този първичен език е имал близки фонемни прилики с турския език, поради което всички други езици по същество може да бъдат проследени обратно до тюркски корени. Според теорията, централно-азиатски поклонници на всемогъществото на слънцето и неговите животворни качества са трансформирали своето безсмислено ръмжене в съгласуван пакет от ритуални изказвания и така бил роден слънчевият турски език и неговото име.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aytürk, İlker. Turkish Linguists against the West: The Origins of Linguistic Nationalism in Atatürk's Turkey. // Middle Eastern Studies 40 (6). London, Frank Cass & Co (Routledge), November 2004. DOI:10.1080/0026320042000282856. OCLC 86539631. с. 1–25.
     Портал „Турция“         Портал „Турция