Терез Брунсвик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Терез Брунсвик
унгарска аристократка
Brunswick Teréz.jpg
Родена
Починала
Терез Брунсвик в Общомедия

Графиня Терез Брунсвик де Коромпа (на унгарски: Teréz Brunszvik) е унгарска аристократка, педагог и последователка на швейцарския педагог Йохан Хайнрих Песталоци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 21 юли 1775 г. в Братислава, тогава в Кралство Унгария, днес в Словакия. Баща ѝ Антон Брунсвик е унгарски граф, а майка ѝ Ана Зееберг е баронеса. Има един брат Франц и две сестри Жозефин и Шарлоте. Брунсвик основава детски ясли в кралството на 1 юли 1828 г.[1][2] по примера на яслата на Робърт Оуен в Ню Ланарк, Шотландия през 1816 година. Скоро тази институция става известна в цяла Унгария и през 1837 г. Фридрих Фрьобел основава първата „детска градина“ в Германия. Брунсвик създава женска асоциация в Буда и Пеща и също така създава организация за обучение на жените и систематично подкрепя тяхното равенство.

Брунсвик е една от ученичките на Лудвиг ван Бетховен и той посвещава своята Соната за пиано № 24 в F♯ мажор, Opus 78, наречена "A Thérèse" на нея. Някой изследователи и писатели смятат, че тя, а не нейната сестра Жозефин е „Безсмъртната любима“[3] Нейните мемоари са публикувани за първи път от писателката Мария Липсиус-Ла Мара[4], а дневниците и бележките ѝ (до 1813) от Мариане Секе[5]. И двете публикации разкриват много за отношенията между Бетховен и семейство Брунсвик и особено сестра ѝ Жозефин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Public Preschool Education In Hungary: A Historical Survey, 1980
  2. Vag, Otto. The Influence of the English Infant School in Hungary. // International Journal of Early Childhood 7 (1). Springer, March 1975. DOI:10.1007/bf03175934. с. 132–136.
  3. Mariam Tenger (1890): Beethoven’s Unsterbliche Geliebte. Bonn: Nusser. Wolfgang A Thomas-San-Galli (1910): Beethoven und die unsterbliche Geliebte: Amalie Sebald, Goethe, Therese Brunswik und anderes; mit Benutzung unbekannten Materials. Munich: Wunderhorn. Romain Rolland (1928): Beethoven the Creator. The Great Creative Epochs: I. From the Eroica to the Appassionata. [Beethoven. Les grandes époques créatrices. I. De l’Héroïque à l’Appassionata.] Transl. Ernest Newman. New York: Garden City. Elliot Forbes (1967, ed.): Thayer’s Life of Beethoven. 2nd ed. Princeton: University Press.
  4. La Mara (1909) [Ida Maria Lipsius]: Beethovens Unsterbliche Geliebte. Das Geheimnis der Gräfin Brunsvik und ihre Memoiren. Leipzig: Breitkopf & Härtel.
  5. Marianne Czeke (1938): Brunszvik Teréz grófno naplói és feljegyzései. [Countess Therese Brunsvik's Diaries and Notes.] Vol. 1. Budapest.