Жозефина Брунсвик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Жозефина Брунсвик
унгарска аристократка
Josephine Brunsvik.jpg
Родена
Починала

Графиня Жозефина Брунсвик де Коромпа (на унгарски: Brunszvik Jozefina) е унгарска аристократка и може би най-важната жена в живота на Лудвиг ван Бетховен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 март 1779 г. в Пресбург, Кралство Унгария, днес Братислава в Словакия. Баща ѝ Антон умира през 1792 г., оставяйки жена си Ана Зееберг с четири малки деца. Останалите три са Терез Брунсвик (1775–1861), Франц (1777–1849), единствения син и носител на завещанието и Шарлоте (1782–1843). Семейство Брунсвик живее в замък в Мартонвашар близо до Будапеща, но семейството има замък и в Коромпа, днес Долна Крупа в Словакия.

Жозефина и сестрите и са обучавани от частни учители на езици и класическа литература. И четиримата се оказват талантливи музиканти. Франц става известен виолончелист, а момичетата свирят на пиано и най-вече Жозефина. Те харесват особено много музиката на Лудвиг ван Бетховен, който през 1790-те се установява във Виена като пианист.

През май 1799 година,[1] Ана отвежда Терез и Жозефина във Виена, за да помоли Бетховен да им дава уроци по пиано. Бетховен по-късно пише, че е трябвало да потисне любовта си към Жозефина,[2], а тя се е чувствала „ентусиазирана“ спрямо него.[3] Обаче тя е обещана да се омъжи за доста по-стария граф Йозеф Дейм (р. 1752), тъй като майка ѝ де нуждаела от богат зет от равно социално потекло на тяхното. След някои първоначални (главно финансови) трудности Жозефина и графа създават относително щастливи отношения,[4] а Бетховен, продължавайки да бъде учител на Жозефина е редовен техен посетител. Жозефина ражда три деца в бърза последователност и е бременна с четвърто дете, когато граф Дейм умира внезапно от пневномия през януари 1804 г.

Живот като вдовица[редактиране | редактиране на кода]

Бетховен продължава често да вижда младата вдовица (по-скоро прекалено често, както скоро забелязва сестра ѝ Шарлоте),[5]) и ѝ пише все по-страстни любовни писма (15 от които оцеляват, макар да не са публикувани до 1957 г.).

Жозефина отговаря мило (нито една от нейните писма не е оцеляло, а само няколко чернови, които тя е запазила), но очевидно се опитва да пази отношенията в тайна. През март/април 1805 г. Бетховен обяснява надълго и нашироко на Жозефина, че няма нужда да се притеснява след като нейния патрон принц Лихновски е открил автографа на песента “An die Hoffnung” [Да се надяваш] с тайното посвещение към Жозефина на бюрото на Бетховен (по-късно публикувана без посвещението). Бетховен композира не само тази песен (Op. 32), но и силно лирична композиция за пиано Andante favori WoO 57, музикална декларация за любов, специално за Жозефина (мислена от някои като предназначена за оригиналното средно действие в буреносната Waldstein Sonata Op. 53, отхвърлена за своята чувственост към аскетичното, инстроспективно въведение към заключителния рондо финал.

Семейство Брунсвик увеличава натиска, за да се прекратят отношенията.[6] Тя не може да очаква да се омъжи за Бетховен, обикновен гражданин, поради простата причина, че ще изгуби попечителството над аристократичните си деца.[7]

Към края на 1807 г. Жозефина започнала да се поддава на натиска на семейството си и да се отдръпва от Бетховен; тя не е била в дома си, когато той дошъл да я види. Това впоследствие погрешно е интепретирано като „охлаждане“ на нейната любов.[8] Бетховен по-късно ще ѝ напомни това, за което, може би, я моли в писмото си за „Безсмъртната любима“: но, но никога не се крий от мен.[9]

Втори брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1808 г. Терез се присъединява към сестра си на дълго пътешествие, което ги отвежда до Ивердон в Швейцария, където се срещат с прочутия педагог Песталоци, за да открият учител на двата сина на Жозефина. Човекът, който им е препоръчан е естонския барон Кристоф фон Стакелберг (1777–1841), който се присъединява към тях по време на обратното им пътуване към Австрия през Женева, Южна Франция и Италия. По време на зимата на 1808/9 те пресичат Алпите и Жозефина се разболява сериозно на няколко пъти. От по-късно бележки в дневника на Терез[10] и писмо от Стакелберг от 1815 г.[11] се разбира, че Жозефина е била прекалено слаба, за да устои на неговата любовна настойчивост и резултата е, че тя вече е бременна, когато двете сестри се завръщат със Стакелберг в Унгария през лятото на 1809 г.

Стакелберг като непознат от по-нисък ранг, не е католик е отхвърлен веднага от държащите на статуса Брунсвик. Първото дете на Жозефина от Стакелберг, Мария Лаура е родено тайно (декември 1809).[12] Майката Ана фон Брунсвик много неохотно дава писменото си съгласие за брака,[13] не само, за да даде на детето баща, но и защото Стакелберг заплашва да прекрати обучение на децата от Дейм. Сватбата се състои на място без гости през февруари 1810 година в [[Естергом] (Гран), унгарски град.

Вторият брак на Жозефина е нещастен още от първия ден и се влошава още повече впоследствие. След като се ражда втората ѝ дъщеря Теофиле (точно 9 месеца след сватбата), тя се разболява отново и през 1811 г. решава да не спи със Стакелберг повече.[14] Двойката също има сериозни несъгласие относно методите на обучение.[15] Последната капка и наистина главната причина за необратимата раздяла е провалената покупка на скъпо имение в Уитшап, Моравия, което Стакелберг не успява да финансира и което води до тяхната пълна финансова разруха.

1812[редактиране | редактиране на кода]

След много загубени дела, изнервящи спорове и аргументи, които правят Жозефина отчаяна, Стакелберг я напуска (може би през 1812 г., вероятно поради религиозен стимул, за да намери утеха в молитва и благочестиво съзерцание).[16] Това не помага на Жозефина, която се нуждае спешно от пари и която и без това страда.

Според въведеното в дневника си от юни 1812 г.,[17] Жозефина има явно намерение да отиде до Прага. На този етап, обаче, дневниците на сестра ѝ Терез и нейния свършват внезапно и продължават чак 2 месеца по-късно.

Междувременно Бетховен пътува до Теплиц през Прага, където на 3 юли 1812 г. трябва да е срещнал жена, която впоследствие нарича неговата „Безсмъртна любима“ в писмо писано на 6/7 юли (което пази за себе си).[18]

Главната грижа на Жозефина е да запази попечителството на четирите си деца от Дейм и тя успява да открие нов modus vivendi (съгласие между две страни) с нейния отчужден съпруг през август 1812 г.[19] Главната точка на този нов брачен договор е, че Стакелберг има в писмена форма написано, че може да я напусне по всяко време, което той впоследствие прави, когато се ражда дъщеря им Минона на 8 април 1813 г. (възможно е той да е подозирал, че тя не е негово дете).

Раздяла[редактиране | редактиране на кода]

През 1814 г. Стакелберг се завръща отново да вземе „своите“ деца (включително Минона). Жозефина отказва и той вика полицията, за да вземе трите деца насила. Обаче, както се оказва, Стакелберг не взема трите деца в дома си в Естония, вместо това той тръгва да пътува отново по света, като ги захвърля в църковно място в Бохемия.[20]

Жозефина, сама и все по-болна, „наема съмнителния учител по математика Андриан [Карл Едуард фон Андреан-Вербург]... тя постепенно попада под неговата харизма, забременява и ражда дъщеря Емили [на 16 септември 1815], скривайки я в колиба“[21] Междувременно Стакелберг получава наследство (негов брат умира) и отива във Виена през април 1815 г., за да вземе Жозефина. Бидейки бременна и поради отдавна непоправимо разрушената връзка, тя отказва. Стакелберг реагира като и пише дълго писмо, показващо колко много я „презира“,[22] и отива в полицията да я наклевети: полицейският рапорт от 30 юни 1815 г. за „репутацията“ на Жозефина вероятно се основава на показанията на Стакелберг за предполагаема инцестна случка между децата й.[23]

Жозефина тогава изхвърля Адриан, който взема незаконната си дъщеря и я отглежда сам (тя умира две години по-късно от дребна шарка).[24] След това следват още редица травматични случки: Франц Лейер в Траутенау пише на 29 декември 1815 г.[25] че при него има три млади дъщери при себе си, но Стакелберг отдавна е спрял да изпраща пари. Жозефина и Терез, въодушевени да ги чуят отново след почти две години, събират колкото се може повече пари и ги изпращат на Лейер, който скоро след това предлага да отведе децата в дома им при майка им, където те принадлежат, предвид факта, че техния баща липсва. Когато вече си е помислила Жозефина, че ще ги види съдбата се намесва и брата на Стакелберг, Ото се завръща в Траутенау, за да ги отведе.[26]

Има свидетелство[27], че Жозефина и Бетховен са били в Баден-Баден през лятото на 1816 г., където най-вероятно са се срещнали и дори изглежда, че са го планирали: Жозефина е поискала паспорт, за да пътува до немския спа център Бад Пирмонт, но не отива там в крайна сметка.[28] Интригуващо през август 1816 г., Бетховен вписва в дневника си: “не в П – т, но с П. - дискутирайки най-добрия начин, по който да се уреди.”[29]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Животът на Жозефина приключва с увеличаваща се агония и мизерия: четирите деца на Дейм, сега тийнейджъри тръгват по свои пътища (момчетата се присъединяват към армията, за ужас на тяхната лежащо болна майка)[30]), трите дъщери от брака със Стакелберг са изчезнали, сестра ѝ Терез се оттегля, брат ѝ Франц спира да праща пари, както прави и майка ѝ Ана, която пише на Жозефина писмо, за да ѝ каже, че всичко е по нейна вина.[31]

Графиня Жозефина фон Брунсвик умира на 31 март 1821 г. на 42 години. През тази година Бетховен композира своята последна Сонати за пиано Op. 110 и Op. 111, смятано от много музиколози[32] за чисти реквиеми с доловими спомени за "Темата Жозефина", Andante favori.[33]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Повечето от информацията е от мемоарите на Терез (в Мария Липсус 1909) и дневниците ѝ (в Czeke 1938) и в биографията от Теленбах (1983).
  2. : "О, любима Ж., ... когато те срещнах за първи път - бях предопределен да не оставям искрата на любовта да покълне в мен...” [... o geliebte J., ... als ich zu ihnen kam – war ich in der festen Entschlossenheit, auch nicht einen Funken Liebe in mir keimen zu laßen...] (Beethoven to Josephine, March/April 1805, in Schmidt-Görg 1957, p. 14.)
  3. "Моята душа вече е ентусиазирана за теб дори преди да те познавам лично – това се увеличава от вашата привързаност. Чувство дълбоко в моята душа, неспособно да се изрази, ме накара да ви обичам. Дори преди да ви познавам, вашата музика ме направи ентусиазирана към вас. Добротата на вашия характер, вашата привързаност я увеличава.” [Meine ohnedieß, für Sie enthousiastische Seele noch ehe ich Sie persönlich kannte – erhielt durch Ihre Zuneigung Nahrung. Ein Gefühl das tief in meiner Seele liegt und keines Ausdrucks fähig ist, machte mich Sie lieben; noch ehe ich Sie kan[n]te machte ihre Musick mich für Sie enthousiastisch – Die Güte ihres Characters, ihre Zuneigung vermehrte es.] (Josephine to Beethoven, Winter 1806/7, in Schmidt-Görg 1957, p. 20.)
  4. Details in Steblin (2007).
  5. ”Бетховен е много често тук, той дава уроци на Пепи – това е доста опасно, трябва да призная.” [Beethoven vient très souvent, il donne des leçons à Pepi - c'est un peu dangereux, je t'avoue.] (Charlotte to Therese, 19 December 1804, German transl. in La Mara 1920, p. 51.)
  6. ”Бетховен и Пепи, какво ще бъде? ... Тя трябва да е нащрек! Сърцето ѝ трябва да има силата да каже не, тъжно задължение.” [Beethoven und Pepi, was soll daraus werden? Sie soll auf ihrer Hut sein! ... Ihr Herz muss die Kraft haben nein zu sagen, eine traurige Pflicht.] (Therese to Charlotte, 20 January 1805, in La Mara 1920, p. 54.)
  7. ”Ще трябва да наруша свещените връзки, ако се поддам на твоето желание - повярвай ми, че аз, правейки това, което е мой дълг, страдам най-много и че със сигурност благородни мотиви водят моите действия.” [Ich müßte heilige Bande verletzen, gäbe ich Ihrem Verlangen Gehör – Glauben Sie – daß ich, durch Erfüllung meiner Pflichten, am meisten leide – und daß gewiß, edle Beweggründe meine Handlungen leiteten.] (Josephine to Beethoven, Winter 1806/7, in Schmidt-Görg 1957, p. 21.) Виж още Tellenbach (1988) за ефекта от закона за попечителството.
  8. Schmidt-Görg (1957), p. 31.
  9. "doch nie verberge dich vor mir." (Brandenburg 1996, #582)
  10. ”Тя ме упрекна, че още в Женева е трябвало да действат, когато ме е помолила за помощ - тогава е можело да я спася.” [Sie stellte mir vor wie ich in Genf hätte handeln sollen als sie mich um Hülfe ansprach - damals hätt' ich sie retten können.] (в Tellenbach 1983, p. 91.)
  11. Skwara/Steblin (2007), p. 183; Tellenbach (1983), p. 90.
  12. Steblin (2007), p. 157.
  13. Reproduced in Goldschmidt (1977), p. 528.
  14. Steblin (2007), p.171.
  15. Теленбах (1983, p. 93 f.) дава ясно описание на по-скоро автократичния подход на Стакелберг.
  16. Steblin (2007, p. 163 f.) представя нови документи, които ясно показват, че Стакелберг трябва да е бил далече (може би във Виена, но не у дома) по време на първата половина на юли 1812.
  17. ”Днес беше труден ден за мен... Стакелберг искаше да ме остави сама. Той е безчувствен към молещите се в нужда... Искам да видя Либерт в Прага [!].” [Ich habe heute einen schweren Tag... St. will daß ich mir selbst sitzen soll. er ist gefühllos für bittende in der Noth... Ich will Liebert in Prague [!] sprechen.] (Josephine’s Diary, June 1812, в Steblin 2007, pp. 159-162.)
  18. [1] Beethoven reference site
  19. Goldschmidt (1977), p. 530.
  20. La Mara (1909), pp. 105-107.
  21. Steblin (2007), p. 174.
  22. Препечатано в Skwara/Steblin (2007).
  23. Tellenbach (1983), pp. 135-140.
  24. Steblin (2007), p. 174.
  25. Tellenbach (1983), p. 137 f.
  26. La Mara (1909), p. 105.
  27. Tellenbach (1983), p. 142.
  28. Tellenbach (1983), p. 148.
  29. “... nicht nach P - t, sondern mit P. - abreden, wie es am besten zu machen sey.” (in Solomon 2005, p. 73.)
  30. Tellenbach (1983), p. 187.
  31. Tellenbach (1983), p. 164 f.
  32. За много детайлен анализ на “Музиката като биография” виж Goldschmidt (1977, pp. 343-462) и Tellenbach (1983, pp. 205-267).
  33. Виж дискусията в Steblin (2002).

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Beahrs, Virginia (1986): "The Immortal Beloved Revisited." The Beethoven Newsletter 1/2 (Summer), pp. 22–24.
  • Beahrs, Virginia Oakley (1988): "The Immortal Beloved Riddle Reconsidered." Musical Times, Vol. 129, No. 1740 (Feb.), pp. 64–70.
  • Beahrs, Virginia (1993): "Beethoven's Only beloved? New Perspectives on the Love Story of the Great Composer." Music Review 54, no. 3/4, pp. 183–197.
  • Brandenburg, Sieghard (1996, ed.): Ludwig van Beethoven: Briefwechsel. Gesamtausgabe. [Ludwig van Beethoven: Letters & Correspondence. Complete Edition.] 8 vols. Munich: Henle.
  • Czeke, Marianne (1938): Brunszvik Teréz grófno naplói és feljegyzései, vol. 1. [Countess Therese Brunsvik's Diaries and Notes.] Budapest.
  • Dahlhaus, Carl (1991): Ludwig van Beethoven: Approaches to his Music. Oxford: Oxford University Press.
  • Goldschmidt, Harry (1977): Um die Unsterbliche Geliebte. Ein Beethoven-Buch. Leipzig: Deutscher Verlag für Musik. In English: All About the Beethoven's Immortal Beloved. A Stocktaking. Transl. John E Klapproth. CreateSpace 2013.
  • Kaznelson, Siegmund (1954): Beethovens Ferne und Unsterbliche Geliebte. [Beethoven's Distant and Immortal Beloved.] Zürich: Standard.
  • La Mara (1909) (Ida Marie Lipsius): Beethovens Unsterbliche Geliebte. Das Geheimnis der Gräfin Brunsvik und ihre Memoiren. [Beethoven’s Immortal Beloved. Countess Brunsvik’s Secret and her Memoirs]. Leipzig: Breitkopf & Härtel.
  • La Mara (1920) (Ida Marie Lipsius): Beethoven und die Brunsviks. Nach Familienpapieren aus Therese Brunsviks Nachlaß. [Beethoven and the Brunsviks. According to Family Documents from Therese Brunsvik's Estate.] Leipzig: Siegel.
  • Massin, Jean & Brigitte (1970): Recherche de Beethoven. Paris: Fayard.
  • Pichler, Ernst (1994): Beethoven. Mythos und Wirklichkeit. [Beethoven. Myth and Reality.] Vienna: Amalthea.
  • Riezler, Walter (1962): Beethoven. Zürich: Atlantis (8th ed.). First published in 1936 (in German).
  • Schmidt-Görg, Joseph (1957, ed.): Beethoven: Dreizehn unbekannte Briefe an Josephine Gräfin Deym geb. v. Brunsvik. [Beethoven: Thirteen Unknown Letters to Josephine Countess Deym née von Brunsvik.] Bonn: Beethoven-Haus. (Also contains several letters by Josephine.)
  • Skwara, Dagmar/Steblin, Rita (2007): "Ein Brief Christoph Freiherr von Stackelbergs an Josephine Brunsvik-Deym-Stackelberg." [A Letter by Christoph Baron von Stackelberg to Josephine Brunsvik-Deym-Stackelberg.] Bonner Beethoven-Studien, vol. 6, pp. 181–187.
  • Solomon, Maynard (2005, ed.): Beethovens Tagebuch 1812-1818. [Beethoven's Diary 1812-1818.] Bonn: Beethoven-Haus.
  • Steblin, Rita (2002): "Josephine Gräfin Brunswick-Deyms Geheimnis enthüllt: Neue Ergebnisse zu ihrer Beziehung zu Beethoven." [Josephine Countess Brunsvik-Deym's Secret Revealed: New Results about her Relationship to Beethoven.] Österreichische Musikzeitschrift 57/6 (June), pp. 23–31. [2]
  • Steblin, Rita (2002): A History of Key Characteristics in the 18th and Early 19th Centuries. 2nd ed. (1st ed. 1983). University of Rochester Press.
  • Steblin, Rita (2007): "'Auf diese Art mit A geht alles zugrunde.' A New Look at Beethoven's Diary Entry and the "Immortal Beloved." Bonner Beethoven-Studien, vol. 6, pp. 147–180.
  • Steblin, Rita (2009): "Beethovens 'Unsterbliche Geliebte': des Rätsels Lösung." [Beethoven's "Immortal Beloved": the Riddle Solved.] Österreichische Musikzeitschrift 64/2, pp. 4–17.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1983): Beethoven und seine "Unsterbliche Geliebte" Josephine Brunswick. Ihr Schicksal und der Einfluß auf Beethovens Werk. Zürich: Atlantis. In English: Beethoven and his “Immortal Beloved” Josephine Brunsvik. Her Fate and the Influence on Beethoven's Œuvre. Transl. John E Klapproth. CreateSpace 2014.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1987): "Beethoven and the Countess Josephine Brunswick." The Beethoven Newsletter 2/3, pp. 41–51.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1988): "Künstler und Ständegesellschaft um 1800: die Rolle der Vormundschaftsgesetze in Beethovens Beziehung zu Josephine Gräfin Deym." [Artists and the Class Society in 1800: the Role of Guardianship Laws in Beethoven’s Relationship to Josephine Countess Deym.] Vierteljahrschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte 2/2, pp. 253–263.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1992): 'Beethovens Schülerin Josephine Brunswick, oder warum seine "Unsterbliche Geliebte" ihn nicht geheiratet hat' [Beethoven's Pupil Josephine Brunsvik, or Why His "Immortal Beloved" Did Not Marry Him]. In: Hoffmann, Freia & Rieger, Eva (ed.): Von der Spielfrau zur Performance-Künstlerin: Auf der Suche nach einer Musikgeschichte der Frauen [From the Playing Woman to the Performance Artist: In Search of a Musical History of Women]. Kassel: Furore, pp. 61–75.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1993/1994): "Psychoanalysis and the Historiocritical Method: On Maynard Solomon‘s Image of Beethoven." In: The Beethoven Newsletter 8/3, pp. 84–92; 9/3, pp. 119–127.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1996): 'Noch eine Geliebte Beethovens gefunden – oder erfunden? Zu Klaus Martin Kopitz: "Sieben volle Monate": Beethoven und Theresa von Zandt' [Yet Another Beloved of Beethoven Found – or Invented? About Klaus Martin Kopitz: "Seven Whole Months": Beethoven and Theresa von Zandt]. In: Musica Germany 50/2, pp. 78–83.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1998): "Psychoanalyse und historisch-philologische Methode. Zu Maynard Solomons Beethoven- und Schubert-Deutungen" [Psychoanalysis and Historiocritical Method. On Maynard Solomon's Interpretations of Beethoven and Schubert]. In: Analecta Musicologica 30/II, pp. 661–719.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1999): "Die Bedeutung des Adler-Gleichnisses in Beethovens Brief an Therese Gräfin Brunswick. Ein Beitrag zu seiner Biographie" [The Meaning of the Eagle Allegory in Beethoven’s Letter to Therese Countess Brunsvik. A Contribution to his Biography]. In: Die Musikforschung 4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]