Тодор Балкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Балкански
български езиковед
Todor Balkanski.jpg
Роден
Починал

Образование Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Работил в Институт за български език

Тодор Георгиев Балкански е български езиковед. Завежда секция „Българска ономастика“ в Института за български език към Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 ноември 1944 г. в пазарджишкото село Сарая, България, в семейство индустриалец, репресиран след национализацията. Завършва Механотехникума в Пазарджик специалност електротехника. Във Великотърновския университет завършва българска филология и история, след което прави аспирантура и докторантура в БАН. Работи като гимназиален учител в Стара Загора (1971-1972) и като асистент във Великотърновския университет (1972-1973). От 1974 г. е аспирант в Института за български език при БАН, където през 1979 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Омоними, получени по словообразувателен път, в съвременния български език“. През 1996 г. защитава докторска дисертация на тема „Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия. Ономастика. Просопографии“.

След пенсионирането си живее в село Сарая, Пазарджишко, където умира на 27 ноември 2020 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Балкански е автор на над 450 статии и студии и над 40 монографии. Създава две нови течения в българската наука: ономастична просопография и езикова археология.

В езиковата археология се смята за ученик на осетинския учен професор Василий Абаев. Сам той създава школа от престижни учени езикови археолози, между които водещи имена са Кирил Цанков, Нено Неделчев, Николай Кутрев, Васил Кондов, Неда Павлова и други. Учител е на повече от 10 млади учени, които блестящо защитават дисертации под негово ръководство.

Трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации публикации на водещи български и европейски учени. Има негови книги в Библиотеката на Конгреса. Водещи линии в научното му творчество са външните българи и остатъците от езика на булгарите, както и следите от дунавските и епирските власи в българската езикова територия.

Някои негови трудове с особена важност за българската наука и респективно за историята на българския народ са: „Трансилванските (седмиградски) българи“, Велико Търново, 1997, „Осман Нури Ефенди, Големият помак на българите“, Велико Търново, 1997, „Местни имена от Чепинското крайще“, Велико Търново, 2008. Балкански е автор и на книгите „Арумъните по българските Родопи и техния говор“, „Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи“, „България и българите“, „Никола Вапцаров“ и други.[1][2][3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • На пусто пладне Българите в Руската империя и днес: бележник на езиковия археолог ISBN 978-954-8305-01-3 издател: Знак '94
  • Западно-родопските власи (арумъни). Етнос, етнонимия, ономастика, екстралингвистика ISBN 954-8709-13-9 издател: Знак '94
  • Методи Шатаров между македонизма и българизма ISBN 954-8709-71-6;978-954-8709-71-2 издател: Знак '94

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]