Тодор Берберов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Берберов
Роден 18 юни 1911 г.
Починал 1988 г. (76 г.)

Тодор Берберов е сред големите български преводачи от немски език. Претворил е произведения на някои от най-значимите автори на немската литература като Йохан Волфганг Гьоте, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Хайнрих Ман, Томас Ман, Хайнрих Бьол, Мартин Валзер и др.

Тодор Йончев Берберов е по професия юрист.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ервин Щритматер, „Тинко“, роман, 1957
  2. Б. Травен, „Бунтът на бесените“, роман, 1958
  3. Херман Зудерман, „Котешката пътека“, роман, 1960, 1991
  4. Хайнрих Бьол, „Билярд в девет и половина“, роман, 1962, 1986, 1999
  5. Херберт Нахбар, „Сватба в Ленекен“, роман, 1963
  6. Стефан Хайм, „Очите на разума“, роман, 1964
  7. Мартин Валзер, „Бракове във Филипсбург“, роман, 1969
  8. Томас Ман, „Вълшебната планина“, роман, 1972, 1984, 2001
  9. Херберт Ото, „Например... Йозеф“, роман, 1973
  10. Франц Фюман, „Островът на мечтите“, разкази и новели, 1974
  11. Хайнрих Ман, „Верноподаникът“, роман, „Чудесното“, „Непознатият“, „Пипо Спано“, „Кобес“, новели, 1974
  12. Томас Ман, „Лоте във Ваймар“, роман, 1975, 1976
  13. Курт Тухолски, „Интервю със себе си“, избрани творби, 1976
  14. Хайнрих Ман, „Триминутен роман“, новели, 1977
  15. Хайнрих Ман, „Малкият град“, роман, 1978
  16. Хайнрих Ман, „Зрялата възраст на крал Анри IV“, роман, 1980, 1986
  17. Йохан Волфганг Гьоте, „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка“, драма, 1980
  18. Йохан Волфганг Гьоте, „Вилхелм Майстер. Години на учение“, роман, 1981
  19. Йохан Волфганг Гьоте, „Вилхелм Майстер. Години на странстване или отричащите се“, роман, 1982
  20. Йохан Волфганг Гьоте, „Пътешествие в Италия“, писма, максими и размисли, 1983
  21. Курт Тухолски, „Интервю със себе си“, избрани творби, 1986
  22. Франц Фюман, „Буреносно цвете“, разкази, 1987
  23. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Пясъчният човек“, приказка, 1987
  24. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказка, 1996
  25. Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказни новели“, 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]