Тодор Козаров (офицер)
| Тодор Козаров | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 15 февруари 1890 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Тодор Николов Козаров е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на батарея от 8-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), помощник-инспектор на артилерията и началник на товарната артилерия (1935).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тодор Козаров е роден на 15 февруари 1890 г. в Сливен. През 1909 г. Военното на Негово Величество училище с 29-и випуск и на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Служи в 6-и артилерийски полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на батарея от 8-и артилерийски полк. Произведен в чин капитан. За бойни отличия и заслуги във войната през 1917 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас[1], след което през 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас[2].
След войната на 2 ноември 1919 г. е произведен в чин майор. Служи в Бургаския укрепен пункт. На 27 ноември 1923 г. е произведен в чин подполковник, след което от 1927 г. е на служба в 6-и дивизионен артилерийски полк. На 15 май 1930 г. е произведен в чин полковник, след което през 1934 г. е назначен на служба в Артилерийската инспекция, а от 1935 г. е помощник-инспектор на артилерията и началник на товарната артилерия. Като полковник е редактор на списание „Артилерийски преглед“.[3] Произведен е в чин генерал-майор.
Генерал-майор Тодор Козаров е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (22 септември 1909)
- Поручик (22 септември 1912)
- Капитан (6 март 191?)
- Майор (2 ноември 1919)
- Подполковник (27 ноември 1923)
- Полковник (15 май 1930)
- Генерал-майор (неизв.)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас (1917)
- Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас (1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 113.
