Тоне Переновски

Тоне Переновски
	Тоне Переновски
български партизанин
Роден	4 май 1909 г. Столник, България
Починал	1985 г. (75 г.) София, България
Учил в	Комунистически университет на националните малцинства на Запада

Тоне Пенков Переновски (Цветан) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, български партизанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тоне Переновски е роден 4 май 1909 г. в с. Столник, Новоселско. Член на БКМС от 1930, а на БКП от 1931. В периода 1932 – 1936 е политически емигрант в СССР.

Емигрира в СССР. Висше образование завършва в УНМЗ през 1936 г.

Завръща се в България. За политическа дейност е осъден по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Сливенския затвор (1938).

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Интерниран в лагера Кръстополе. Успява да избяга и преминава в нелегалност. Партизанин от 1942 година. Участва в създаването и е командир на Партизански отряд „Чавдар“ (септември 1942-октомври 1943).^[1] От 8 ноември 1944 година е помощник-командир на пети бомбардировъчен полк^[2].

След 9 септември 1944 г. служи като политически офицер в БНА, заместник-командир на 8-а Пехотна дивизия и в щаба на въздушните войски. Преминава на стопанска работа и е първи заместник-председател на Главно управление на пътищата. През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса^[3]. Член на ЦК на БКП (1966 – 1976). ^[4] Награждаван е с орден „Свети Александър“, V степен, м.с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277 – 278
↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111
↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192
↑ с. 331^{[неработеща препратка]}

[1] История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277 – 278

[2] Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111

[3] Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192

[4] с. 331^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]