Осма пехотна тунджанска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Осма пехотна дивизия)
Осма пехотна тунджанска дивизия
Информация
Активна1903 – 1950
ДържаваБългария
Гарнизон/щабСтара Загора
Командири
Изтъкнати
командири		ген. Никола Жеков

Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-и Родопски и 30-и Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-и Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове).[1]През 1905 г. за бригаден командир е назначен полковник Ангел Панев.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Балканската война в състава на дивизията са вече три пехотни бригади:1-ва, 2-ра и 3-та (51-ви и 52-ри пехотни полкове), както и 8-и скорострелен и 8-и нескорострелен артилерийски полкове.

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Димитър Кирков. Взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале на 5 октомври 1912 г., а при обсадата на Одрин два от полковете на дивизията 12 Балкански и 30 Шейновски полкове заемат Южния сектор. 10-и Родопски и 23-ти Шипченски полк участват в атаката на крепостта на източния сектор.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[2]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Осма артилерийска бригада

През юли 1919 година Осма дивизия е разформирована.[3]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война (1941 – 1945) дивизията първоначално е на прикриващия фронт, а в началото на декември 1944 година е изпратена на фронта, влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Седемнадесета мотострелкова дивизия

Дивизията е демобилизирана след края на войната. През 1946 г. 23-ти пехотен шипченски полк е разформирован. С указ №19 от юни 1947 г. дивизията е разформирована. Отново е формирана през декември 1947 г. с указ №25. В същото време и 23-ти пехотен шипченски полк също е възстановен. От 30 септември 1948 г. дивизията се премества на гарнизон в Хасково. На 8 юни 1950 г. е преименувана на 8-а стрелкова дивизия. По това време в нея се включват 12-и стрелкови полк, 23-и стрелкови полк, 30-и стрелкови полк и 8-и дивизионен артилерийски полк. На 22 ноември 1950 г. със заповед № 527 на министъра на отбраната е преименувана на втора стрелкова дивизия „Георги Димитров“. Нейните полкове също са преименувани както следва: 12-и стрелкови полк на 22-ри стрелкови полк с гарнизон в Харманли, 23-ти стрелкови полк в 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 30-и стрелкови полк на 49-и стрелкови полк с гарнизон в Марица, 8-и дивизионен артилерийски полк на 25-и оръдеен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали. През 1956 г. е включена в състава на обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Със заповед № 00250 от 7 август 1958 г. управлението на втора стрелкова дивизия е преименувано на управление на 17-а стрелкова дивизия. По това време в състава ѝ влизат 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 34-ти стрелкови полк с гарнизон в Момчилград, 78-и стрелкови полк с гарнизон в Крумовград, 66-и танко-самоходен полк с гарнизон в Хасково, 25-и артилерийски полк с гарнизон в Хасково, 87-и артилерийски полк с гарнизон в Кърджали, 77-и зенитен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали и дивизионни части с номера на дивизията. От март 1960 г. е преименувана на Седемнадесета мотострелкова дивизия.[5]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осма пехотна тунджанска дивизия (1904 – 1921)
  • Осми пехотен беломорски полк (1921 – 1928)
  • Осми пехотен тунджански полк (1928 – 1938)
  • Осма пехотна тунджанска дивизия (1938 – юни 1947)
  • Осма пехотна тунджанска дивизия (декември 1947 – 8 юни 1950)
  • Осма стрелкова дивизия (8 юни – 22 ноември 1950)
  • Осма стрелкова дивизия „Георги Димитров“ (22 ноември 1950 – 7 август 1958)
  • Седемнадесета стрелкова дивизия (7 август 1958 – март 1960)
  • Седемнадесета мотострелкова дивизия (март 1960 – 1 януари 1996)
  • Седемнадесета механизирана бригада (1 януари 1996 – 2003)
  • Седемнадесета база за съхраняване на въоръжение и техника (2003 – 2006)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№ звание име дати
1. Полковник Иван Сарафов 1903 – 1908
2. Генерал-майор Вълко Велчев 1908 – 18 януари 1912
3. Полковник Димитър Кирков 18 януари 1912[6] – 1915
4. Полковник Никола Жеков 1915
5. Генерал-майор Тодор Митов 1915 – 1916
6. Полковник Георги Бошнаков 1916 – 1917
7. Генерал-майор Стефан Богданов януари 1917 – 1919
8. Генерал-майор Лазар Козаров 1919 – 1920
9. Полковник Владимир Стоянов 1920 – 1921
10. Полковник Минчо Банковски 1922 – 1922
11. Полковник Танко Витанов 1922 – 1923
12. Полковник Стоян Гашаров 1923 – 1925
13. Полковник Георги Сапов 1925 – 1926
14. Полковник Анастас Ватев 1926 – 1932
15. Полковник Никола Стайчев 1932 – 1934
16. Полковник Никола Недев 1934 – 1935
17. Полковник Георги Тановски октомври 1935 – 1936
18. Полковник Христо Петков 1936
19. Полковник Никола Хаджипетков април 1936
20. Полковник Асен Даскалов 1936 – 1941
21. Полковник Асен Сираков 1941 – 14 май 1944
22. Полковник Димитър Владков 14 май 1944 – 10 юни 1944[7]
23. Генерал-майор Никола Грозданов 10 юни 1944 – 24 ноември 1944
24. Полковник Борис Харизанов 28 ноември 1944 – 17 януари 1946
25. Генерал-майор Стефан Таралежков 1946 – 1947
26. Генерал-майор Щерю Атанасов 1947 – 1950

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
  2. ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 889 – 890
  3. ↑ Българската армия 1877 – 1919, София 1988, с. 307
  4. ↑ Ташев, 268 – 269
  5. ↑ Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, 138
  6. ↑ На 18 януари 1912 г. е назначен за и. д. началник на дивизията
  7. ↑ Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 12

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История на 8-а дивизия
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
Създадени в периода 1883 - 1904
Създадени в периода 1912 - 1916
Създадени в периода 1937 - 1944
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Осма_пехотна_тунджанска_дивизия&oldid=12012278“.