Никола Янакиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Янакиев
български офицер от ГЩ
Роден
Починал
неизв.

Никола Димитров Янакиев е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, началник на щаба на 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия (1915 – 1917) и командир на 1-ва бригада в 8 пехотна тунджанска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Янакиев е роден на 23 юни 1871 г. в Сестримо. На 9 август 1889 постъпва на военна служба. На 2 август 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височествто училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1895 е произведен в чин поручик, а през 1900 г. е помощник ротен командир в 9 пехотен пловдивски полк. През 1901 г. е произведен в чин капитан. През 1905 г. като капитан от Военното училище в София е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1908 г.[1] През 1909 г. служи като командир на рота от 27 пехотен чепински полк, през 1910 г. е произведен в чин майор, а от 1911 г. е старши адютант в 4 пехотна преславска дивизия.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Янакиев е началник на щаба на 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия. На 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник, а през 1915 г. е назначен за началник на учебно-строевата секция в Щаба на армията. По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Янакиев първоначално е началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия (1915 – 1917), като в периода (6 май 1916 – 30 декември 1917) командва 12 пехотен балкански полк, като на 16 март 1917 е произведен в чин полковник, след което поема командването на 1-ва бригада от дивизията. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни отличия през войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[2], а съгласно заповед № 355 по Министерството на войната като командир на 12 пехотен балкански полк е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас[3].

Съгласно регентска заповед № 88 от 1919 г., считано от 6 май 1936 г. е произведен в чин о. з. генерал-майор.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ, №78, 26 юли 1905; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 128.)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 122 – 123
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 187 – 188

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България