Никола Янакиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Янакиев
български офицер от генералния щаб
Род войски
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Никола Димитров Янакиев е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, началник на щаба на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия (1915 – 1917) и командир на 1-ва бригада в 8 пехотна тунджанска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Янакиев е роден на 23 юни 1871 г. в Сестримо. На 9 август 1889 постъпва на военна служба. На 2 август 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височествто училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1895 е произведен в чин поручик, а през 1900 г. е помощник ротен командир в 9 пехотен пловдивски полк. През 1901 г. е произведен в чин капитан. През 1905 г. като капитан от Военното училище в София е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1908 г.[1] През 1909 г. служи като командир на рота от 27 пехотен чепински полк, през 1910 г. е произведен в чин майор, а от 1911 г. е старши адютант в 4-та пехотна преславска дивизия.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Янакиев е началник на щаба на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. На 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник, а през 1915 г. е назначен за началник на учебно-строевата секция в Щаба на армията. По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Янакиев първоначално е началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия (1915 – 1917), като в периода (6 май 1916 – 30 декември 1917) командва 12 пехотен балкански полк, като на 16 март 1917 е произведен в чин полковник, след което поема командването на 1-ва бригада от дивизията. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни отличия през войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[2], а съгласно заповед № 355 по Министерството на войната като командир на 12 пехотен балкански полк е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас[3].

Съгласно регентска заповед № 88 от 1919 г.,[4] считано от 6 май 1936 г. е произведен в чин о. з. генерал-майор. Автор е на поемата„България през вековете”. На 7 май 1942г. в Хасково е устроено публично представяне на поемата на полковник Никола Янакиев „България през вековете” от Съветът на запасното воинство в града. По този повод Никола Генков пише дописка, публикувана във вестник „България на запасното воинство”, бр.71/18.05.1942г., в която отбелязва: „На 7-ми май т.г. местния съвет на запасното воинство устрои публична сказка-четене, на която полковник Никола Д.Янакиев даде извадки с пояснения от своята поетична творба „България през вековете”. Г-нъ полковникъ Янакиев е един от командирите на родопци, които през войната 1914-1918 година ги води към слава и победи. Посещението бе масово. Всеки искаше да чуе „Виденията на стария воин”. Изнесеното от него възкреси спомени за онова славно минало, когато се създаваха легенди и се творяха епопеи. Той с направените пояснения, свързани с днешното ни положение  внесе бодрост  и вяра в светлото бъдеще на България и подчерта, че днешните ни исторически моменти изискват единение и обединение около Трона и нашия Цар.”

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ, №78, 26 юли 1905; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 128.)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 122 – 123
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 187 – 188
  4. Годината на заповедта е погрешно указана в източника, тъй като такива са издавани в периода (1943 – 1946)

Източници[редактиране | редактиране на кода]