Транзакционен анализ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Транзакционния анализ (ТА) е терапия на взаимодействието, основана на схващането, че решенията, които хората взета в настоящето, се основават на предпоставки от миналото, които в даден момент може да са били необходими за оцеляването, но в много случаи вече не са валидни. Според Ерик Бърн в контекста са значението на транзакциите (виж по-долу) транзакционният анализ е "система за изучаване, предсказване и изменение на поведението на човека, основана върху анализа на транзакциите на индивида с обкръжаващите в техните съответни Его състояния"[1]. Въпреки че може да се прилага като индивидуална терапия, ТА е особено подходящ за групи.Основната цел на терапевтичния процес е да се подпомогнат хората при вземането на нови решения по отношение на сегашното им поведение и насоката на живота им. Създателят на ТА Ерик Бърн основава своята теория за личността на три отделни състояния на егото: Родител, Възрастен и Дете.От клиентите се очаква да се научат да идентифицират функционирането на своите его състояния, така че да могат съзнателно да изберат как да функционират в дадена ситуация. Транзакционният анализ се фокусира върху предписания, ранни решения, ласки, игри, изнудване, жизнени сценарии и преразгледани решения.Децата израстват с определени родителски послания (или предписания), дадени им както вербално, така и невербално. Ранните решения целят получаването на родителски ласки (внимание на родителите).ТА обръща внимание на начина, по който хората търсят признание, както и на видовете ласки, които искат и получават.Игрите, които са последователности от бъдещи транзакции с предвидим резултат и някаква отплата, се развиват като начин за подкрепяне на ранните решения на човека.Освен научаването да отриват игрите груповите членове научават и своите рекети, които са произтичащите от ранните решения хронични лоши чувства, събирани от играещите игри хора и оправдаващи основните решения на човека. Важна част от практиката на ТА е договорът, който определя фокуса на терапията и базата за терапевтични взаимоотношения.Клиентите в ТА решавата кои конкретни убеждения, емоции и поведения да променят в себе си, за да постигнат определените от тях самите цели.

Теория[редактиране | edit source]

Его състояния[редактиране | edit source]

Неотделима част от теорията на транзакционният анализ са его състоянията. Това са психологически същности част от егото (тук его се употребява в смисъл на Аз) на човека[2]. Според Бърн его състоянието е "кохерентна система от чувства, свързани с даден предмет и действащо като кохерентни модели за поведение и прагматически като система от чувства, която мотивира свързан с това набор от модели за поведение[3]. Също така приема че его състоянията имат психофизиологична основа[3]. Томас Харис свидетелства за проведени изследвания на Уилям Пенфийлд по време на мозъчни операции за лечение на епилепсия. Сложените свръхчувствителни микроелектроди откриват изключителни факти за начини, по който човешкия мозък действа. Накратко:

  1. Мозъкът функционира като прецизно записващо устройство.
  2. Чувствата свързани с минали преживявания, също се записват и са неотделимо включени (курсивът от оригинала) в тези преживявания.
  3. Хората могат да съществуват в две състояния в едно и също време ... в двойнствено състояние, в смисъл, че в едно и също време той е в преживяването и извън него, като го наблюдава.
  4. Тези записани преживявания и чувствата, свързани с тях са на разположение, за да се възпроизвеждат и днес толкова живо, както и когато са се случили, и осигуряват много от данните, които предопределят природата на днешните транзакции[4].

Родител[редактиране | edit source]

Ерик Бърн открива че съществуват три его състояния, които решава да нарече Родител, Възрастен и Дете. Изборът да бъдат с главни букви не е случаен и е направен, за да може да бъдат разграничени тези его състояния от обичайната употреба на думите в езика. Самият Бърн още нарича тези три его състояния екстеропсихика (Родител), неопсихика (Възрастен) и археопсихика (Дете)[2]. Според някои учени "Екстеропсихиката, археопсихиката и неопсихиката се отнасят до аспекти на ума, взети от външен източник, по-ранният ум от предишен еволюционен период и сегашният ум[5]. Прието е че до шест годишна възраст его състоянието Родител е формирано, тоест не се натрупват повече записи в него[2].

Един от авторите, които спомага за създаването на представата за Родителя е психоаналитикът Пол Федерн[2]. Той открива че у много от пациентите му се наблюдава постоянно присъствие в психичен план на родителски фигури. Федерн решава че тези фигури са били истински и че някога са полагали грижа за личността, тоест когато е била още дете[2].

Бърн подразделя Родителя в два плана функционален и структурен. Структурен:

  • Дете в Родителя
  • Родител в Родителя
  • Възрастен в Родителя

Функционален:

  • Критичен Родител - Има своята конструктивна и деструктивна част. При конструктивната, той контролира и поставя правилата, а при деструктивната наказва, забранява, дори и без причина.
  • Грижовен Родител - Той подкрепя, защитава, притеснява се и други.

Дете[редактиране | edit source]

Според учени като Ерскин Детето е "набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са отживелици от собственото детство на индивида"[5]. Харис смята че детето е "записване на вътрешни събития"[4]. Според Ерик Бърн Детето е "тази част от личността, която се е съхранила в детството...и всеки човек, на всяка възраст може да има чувства, мисли и поведение като в детството"[6].

Тук Бърн също прави подобно разделение: В структурен план его състоянието Дете се дели на три:

  • Дете в Детето - Това е първичното усещане да си малък
  • Възрастен в Детето - Това е тази част, която е творческа, интуитивна и даротива. Ерик Бърн я нарича "Малкия Професор".
  • Родител в Детето - Това е тази част, в която са формите на поведение и чувстване, усвоени от родителите.

В функционален план се подразделя на две:

  • Естествено Дете, за което са присъщи спонтанност, независимост, импулсивност, творчество и егоцентричност.
  • Адаптирано Дете - То е ограничено от Родителя. Движещи елементи са страха, чувството за вина, стремежа към нагласа.

В Адаптираното дете има две основни нагласи - Съгласяващо се дете и Бунтуващо се дете. И двете нагласи се проявяват в отговор на въздействията на Родителя.

Възрастен[редактиране | edit source]

Възрастният е тази част от нас, която е мислещата, действащата разумно, тази част, която е винаг "тук и сега", макар да има случаи (нормални случаи), при които и във Възрастния има записи. Според Бърн Възрастния е "самостоятелен набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са адаптирани към текущата действителност"[5]

За разлика от другите две его състояния Възрастния няма разделение, макар че учени като Съмъртън правят функционално такова на Фотографиращ Възрастен и Комбиниращ Възрастен[7]. Според Сузана Темпъл при Възрастния се наблюдават Контролиращ Родител, Грижовен Родител, Адаптирано Дете и Естествено Дете[8]

Транзакция[редактиране | edit source]

Транзакцията като понятие е част от теорията на Транзакционния анализ и се явява основна функционална единица от него. Според Бърн "Транзакция - стимулът, който произхожда от една личност и съотнесеният с него отговор от друга личност." След това той продължава да разширява идеята и в друга своя книга дава по-обширно определение: "Единицата на действие във всякакъв род социална агрегация се нарича транзакция. Един индивид, когото можем да наречем агент, се държи по определен начин с цел да предизвика ответна реакция. Това поведение, независимо дали е словесно или не, се нарича транзакционен стимул. Друг индивид, когото можем да наречем респондент, реагира на стимула, давайки транзакционна реакция.[6]

Пример за комплементарна кооперативна транзакция

Транзакциите могат да бъдат два вида - прости и сложни. Проста транзакция се нарича такава транзакция, при която и в двете личности участва само едно его състояние. Тези транзакции се делят на два вида - комплементарни (допълващи се) и пресечени (некомплементарни). При пресечените се получава така че его състоянието, което е върнало отговора не е същото към което е бил зададен стимула (транзакционният стимул) и в резултат на това се получава прекъсване на комуникацията или конфликт[9]. Според учени като Креспел комплементарните транзакции се подразделят на още два вида: кооперативни и йерархични. При кооперативните имаме наличието на транзакционен стимул Възрастен-Възрастен и отговор също Възрастен-Възрастен. За разлика от кооперативната при йерархичната имаме Родител-Дете; Дете-Родител, както и обратния вариант. При пресечените транзакции също се наблюдават две разновидности. Първата е антагонистична (Родител-Дете; Родител-Дете като отговор), а втората е блокираща (Дете-Родител; Дете-Родител като отговор).

Комплементарни транзакции[редактиране | edit source]

Простата, реципрочна транзакция се появява, когато и двамата участници в диалога отвръщат с его състоянието, към което са били адресирани думите.

Пример 1

A: "Ще можеш ли да напишеш съобщението?"
B: "Да, ще ти го изпратя по пощата." ----(Тази размяна е Възрастен-Възрастен)

Пример 2

A: "Искаш ли да не ходиш на срещата и вместо това да отидем да гледаме филм заедно?"
B: "Да, бих искал. Не ми се работи повече, какво ще ходим да гледаме?" (Дете-Дете)

Пример 3

A: "Трябваше да си почистил стаята досега!" (Родител-Дете)
B: "Ще спреш ли да ми се караш? Ще го направя след малко!" (Дете-Родител)

Пресечени транзакции[редактиране | edit source]

Неуспехите в общуването обикновено са причинени от пресечени транзакции, където двамата участници в диалога отвръщат с его състоянието, към което не са били адресирани думите.

Пример 1a:

A: "Ще можеш ли да напишеш съобщението?" (Възрастен-Възрастен)
B: "Ще спреш ли да ми се караш? Ще го направя след малко!" (Дете-Родител)

Това е пресечена транзакция и може да доведе до проблеми на работното място. "А" може да отговори с транзакция Родител-Дете след това. Например:

A: "Ако не си промениш нагласата, ще те уволня."

Пример 2a:

A: "Изчисти ли си стаята вече?" (Родител-Дете)
B: "Точно щях да го правя всъщност." (Възрастен-Възрастен)

Това е по-положителна пресечена транзакция. Все пак има риск "A" да се почувства обиден че "B" действа отговорно и не играя ролята си и разговора да се развие в:

A: "Никога не може да ти се вярва като правиш нещо!" (Родител-Дете)
B: "Защо не вярваш на нищо, което кажа?" (Възрастен-Възрастен)

Отговора на "B" може да бъде и в Дете, тоест да Дете-Родител, но това зависи от интонацията, мимиката и жестовете, които се използват при говоренето.

Двойни транзакции[редактиране | edit source]

Друг клас транзакции са двойните, където явния социален разговор се среща заедно с имплицитен (вътрешно наличен, но не показан пряко) психологическа транзакция. Например

A: "Искам да останеш в офиса с мен до късно." (Думи на Възрастен)

език на тялото показва сексуално намерение (флиртуващо Дете)

B: "Разбира се." (Отговор на Възрастен към изказване на Възрастен).

намигване и усмивка (Детето приема скрития мотив).

Игри[редактиране | edit source]

Жизнени позиции[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Берн Э., Познай себя. О психиатрии и психоанализи - для всех, кто интересуется, Литур, Екатеринбург, 2002, стр. 359
  2. а б в г д Левкова И., Транзакционният анализ, Псидо, 2008, стр. 34, 44, 45
  3. а б Берн Э., Игры, котороые играют люди. Люди, котороые играют игры., Лениздат, 1992, стр. 17
  4. а б Харис, Т., Аз съм добър, ти си добър, София, 1991, стр. 29-30, 46
  5. а б в Erskine, R, Integrative psychotherapy in action, New York, стр. 76, 77
  6. а б Берн Э., Лидер и группа. О структуре и динамике организаций и групп, Екатеринбург, 2002, стр. 155, 279
  7. Summerton, O., The Rainbow Specs. B: Transactional Analysis Journal, 2000/3
  8. S. Temple Functional Fluency for Educational Transactional analysis, Transactional analysis Journal, 1999
  9. Ирена Левкова, Жизнен сценарий и развитие на личността, изд. Фабер, 2003, стр. 30, ISBN 954-775-266-9
  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Дж. Корсини, 1998

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.