Трансантлатическо партньорство за търговия и инвестиции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Европейският съюз (зелено) и САЩ (оранжево).

Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е планирано за 2016 г. споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ. Английската абревиатура за него е ТТIP от Transatlantic Trade and Investment Partnership, а българската транслитерация ТТИП съответства на „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство“.

Първоначално е планирано споразумението да бъде подписано до края на 2014 г. като официалната информация по неговото съдържание е оскъдна, което не позволява публичното му обсъждане. Едва в началото на 2015 г. Европейската комисия публикува някои подробности за съдържанието на преговорите[1]. За разлика от обществеността, корпорациите и мултинационалните компании са разполагали междувременно с подробна информация, което им е позволило да изградят своите позиции.

График[редактиране | редактиране на кода]

Преговорите по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) стартират през юли 2013 г., но графикът за приключване през 2014 г. не се реализира. На 18 юли 2014 г. в Брюксел е завършен 6-ти кръг от преговорите без да е отбелязан значим напредък. Изтъкнато е, че допитването до европейски институции и граждани е породило над 150 000 забележки и коментари, които в следващите месеци предстои да бъдат анализирани[2]. В началото на 2015 г., след два поредни кръга от преговорния процес, представителят на ЕС признава за трудности в напредъка и прогнозира, че подписването на договор ще се отложи за 2016 г.[3]

Споразумението трябва да бъде единодушно прието от ЕС; в своята предизборна кампания 2014/5 гръцката левица e обещала, ако дойде на власт, да се възползва от правото си на вето.[4]

В началото на май 2016 г. Грийнпийс публикува около 250 документа от преговорния процес[5], показващи текущите разногласия между страните. Еврокомисарят по търговията, Сесилия Малмщрьом, препоръчва разкритията да се игнорират, докато във франция президентът Оланд и негови министри признават, че преговарянето е достигнало мъртва точка.

Споразумението трябва да се одобри също от Европейския парламент. Ако извън търговските клаузи в него се включват допълнителни правни положения, ще е необходимо и ратифициране поотделното в страните членки.[6]

Предимства[редактиране | редактиране на кода]

Има прогнози, че ще създаде допълнителен икономически растеж на стойност 120 млрд. евро в ЕС, което е 0,5 % от БВП. Сред най-големите предимства е уеднаквяването на регулациите и техническите стандарти[7][8].

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Оценката за публичния ефект от спораумението е спорна[8], тъй като пресмятането ѝ се уповава на модел, който видимо е неадекватен.[9] Има опасения, че САЩ ще наложат на Европа своите правила за химическата безопасност, за храните и в други области. Може да не се изисква обозначаване на ГМО на етикетите. Забраната за шистов газ също може да отпадне. Други спорни моменти включват защитата на авторски права, търговските наименования и особено създаването на специален трибунал за съдебни спорове „инвеститор-държава“[10].

Протест срещу ТТИП в Лондон (2014)

Неправителствената организация Corporate Europe Observatory, по силата на Закона за свободен достъп до информация, е поискала от Еврокомисията имената на хората, с които са провеждани консултации преди преговорите. Оказва се, че 93% са били представители на промишлеността, а на защитниците на околната среда и правата на потребителите реално не е била дадена думата.[11] След дебати, обобщаващи разкритията за шпионските практики на американските власти, резолюция на Европарламента от 12 март 2014, подкрепена с 478 гласа, предлага договарянето да се ограничи, докато не бъдат получени гаранции за стриктно спазване неприкосновеността на личността.[12] Лисабонският договор предоставя възможнст европейските граждани да проявяват законодателна инициатива[13], но Европейската комисия блокира предварително инициативата „Спрете ТТИП“ под претекст, че Съветът на Европа също има роля в реализирането на „партньорството“.[14]. Oтказът на Комисията е оспорен пред Европейския Съд, а инициативата продължава да набира подписи като на 7 октомври 2015 внася събраните 3 200 000 броя.

На 12 юли 2014 във Великобритания и Ирландия са организирани протестни действия срещу ТТИП, като за 11 октомври 2014 е набелязано организиране и провеждане на подобни акции в цяла Европа.[15]На 10 октомври 2015 отново се провеждат акции в различни страни (вкл. България), като в Берлин участниците в протеста са над 100 000.

Под обществен натиск през пролетта на 2014 г. Европейската комисия (ЕК) провежда обсъждане на част от Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС – механизма за защита на инвеститорите (ISDS). Общ коментар към резултатите и публикуван в средата на януари 2015 г.[16] Получени са 150 000 коментара от граждани, неправителствени организации, синдикати, бизнес, консултантски фирми, правителствени институции, регулатори и представители на академичните среди, като 176 от тях са от България. Голяма част от анкетираните са заявили, че категорично не приемат ISDS или са против Трансатлантическото споразумение като цяло; отхвърлят клаузата, която предвижда корпорации да съдят държави в наднационални трибунали; смятат, че ISDS ще разруши социалната държава и ще доведе до приватизация на обществените услуги; че механизмът е заплаха за демокрацията, държавните бюджети и националните политики като цяло; че под риск са защитата на трудовите възнаграждения и стандарти, както и за стандартите за безопасност на храните; че може да се увеличи нелоялна конкуренция в резултат на намаляване на защитата на потребителите; че формулировки като „непряка експроприация“, „дискриминация“, „справедливо и равно третиране“ на инвеститорите са твърде неясни и дават възможност за широки интерпретации на търговските трибунали; непрозрачността на делата, които се водят при затворени врати и често без публикувани мотиви за вземане на едно или друго решение, като понякога не се оповестяват дори решенията; че държавите ще бъдат лишени от правото да регулират и да приемат закони, които засягат корпоративните интереси; и др.[17]

През декември 2014 г. Институтът за модерна политика публикува критичен доклад, озаглавен „TTIP – пътят към корпоративното робство“. Докладът съдържа оценка за същността на ТПТИ и състоянието на преговорния процес; оценка състоянието на консултациите и обществените дебати по темата TTIP в България; анализ на ключовите рискове за българската правна и социално-политическа среда, които произтичат от ТТIP; конкретни препоръки към държавните институции.[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Материали на официалния сайт на ЕК. 7 януари 2015 г.
  2. Traité transatlantique: 6e round de discussions. в-к „Фигаро“. 18 юли 2014.
  3. Преговорите между САЩ и ЕС за ТТИП са далеч от финал. В-к „Сега“. 29 април 2015.
  4. ((en)) Euractiv. 3 февруари 2015.
  5. TTIP-leaks
  6. Подробна дискусия по тези положения се състои на 22 май 2014 г. във френския парламент.
  7. Споразумението със САЩ – шанс или заплаха.
  8. а б Д-р Петер Витерауф, Възможности и рискове в ТТИП, в. Култура, бр. 41 (2790), 5 декември 2014.
  9. Capaldo J. The Trans-Atlantic Trade and Investment Partnership: European Disintegration, Unemployment and Instability. Tufts University Report. Октомври 2014.
  10. Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“. Институт за модерна политика, декември 2014.
  11. Михаела Шисел, „Защо договорът за ТТИП е пазен в тайна“. в-к. Сега, 15 февруари 2014.
  12. ((en)) „Спрете следенето или търпете следствия от него“. Европарламент нюз.
  13. т.н. Европейска гражданска инициатива, известна с акронима ECI
  14. Euractiv.com, Commission opposes European Citizens' Initiative against TTIP. 12 септември 2014.
  15. #noTTIP: European Day of Action. 11 октомври 2014.
  16. Question and Answers on the results of the public consultation. // Европейска комисия. Посетен на 22 януари 2015. (на английски)
  17. Експерти: Първи студен душ за лобистите на ТПТИ. // БГНЕС, 17 януари 2015. Посетен на 18 януари 2015.
  18. Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“. // Институт за модерна политика. Посетен на 6 март 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]